Пиянството е доброволно безумие! Ама не знам защо е пропуснал и сватбата — явно е било твърде трезво за него.
Семейни
Аритметиката на мъжа е: прибави си жена, извади си време, умножи по нерви и се моли да няма “остатък”! Аритметиката на жената е: прибави му романтика, извади му спокойствието, умножи му задълженията и раздели го с най-добрите му приятелки!
Семейни
Артур Макивен — новина е всичко, което може да накара читателя да възкликне: „Виж ти!“… и после веднага да попита: „А това вярно ли е, или пак просто някой е кликнал по грешка?“
Семейни
Асан и Айшето имали много деца и Асан отишъл при доктора.
Абе докторе, децата станаха повече, к'о пра'и да не стават още?
Ами като ти дойде меракът, спираш и викаш… „не сега“!
Абе докторе, аз като кажа „не сега“, Айшето ме пита: „Е, що не сега?“ — и край! Нали ти казвам, тя не ми дава да спирам, а ти ми говориш „не сега“…
Семейни
Асан и Айшето на заведение. Асан кани Айшето да танцува!
Айшето, оди ли танцуваме му?
Стига ми, Асане, викаш „танцуваме“… не ти ли стига, че като ми говориш, направо ме подритваш?!
Айшето, ставай — да танцуваме му!
Абе Асане, ти си знаеш… ама ти ако танцуваш, нас не ни мързи, ама ни е страх!
Айшето, ако не станеш, ще ти плеснем един шамар — та да танцуваме му!
Иии, Асане! Щом толкова учтиво ме предупреждаваш… сигурно танцът е по-висша класа!
Семейни
Асан и Айшето си приказвали в тъмното. По едно време се чува в тъмното:
Тук леко наляво… малко надясно… малко нагоре… малко надолу…
Айшето се изнервила и му вика:
Асане, ти ще ме слушаш ли, или ще ме „настройваш“ като телевизор?
Семейни
Асан качил Аишето на мотора, да я повози, и запалил да набира скорост. Аишето се провикнала:
„Абе Асане, какво му даваш на тоя мотор бе?“
Асан:
„Давам му газ!“
Ама понеже беше много шумно от трафика и Аишето не го чула както трябва, разбрало „гъз“ и почнала:
„Лилиии Асане, ако му даваш гъз, току-виж ще литне право към ламарините!“
Семейни
Асан отива на лекар.
Докторе, имам проблем… Айшето ми пак не спира да “говори”! Виш гу тоя моя… дъъъ… нeщу му има?
Е, Асане, ти да си виждал циганка да мълчи? Трябва малко романтика да направиш на Айшето — дай ѝ свещичка, пусни ѝ музичка, па и малко шоколад по устните… да видим дали няма да млъкне.
След три дни Асан пак се връща:
Доктуре… направих кат ми каза… ама от тия циглета Айшето не само не млъкна — ми вика по цял ден: “Още! Още!”… и сега не знам как да я спра, бе — направо ме разпитва вместо мен!
Семейни
Асан, Айшето и многото им деца спели в една стая върху голямо, общо легло. Изчакал Асан децата да заспят и шепнешком попитал Айшето:
Айше, да качвам ли?
Качвай!
Качил се той, ама почнал да се мята и подхванал без да иска най-малкото хлапе — Мехмед. И отгоре му се чу ядосано:
Абе татко, ти един замах правиш… а после става кавга за цялата махала!
На Асан му мина треската и решил да си лежи мирно. Обаче след минута от другия край леглото се надигнало най-голямото — Сафет — и казало:
Ей татко, този май заспа! Няма ли да го оставим да си мечтае… а ние да гледаме какво ще стане?
Семейни
Баба Меца пуснала сергия в гората — продавала само мед. Един ден Мечо Хитро й поискал една чаша мед и тя му дала… На другия ден пак — ама два пъти по-голяма чаша. Третия ден — и три пъти по-голяма… Баба Меца се разядосала и го загледала:
Абе Мечо, ти какво правиш с тоя мед бе?
Мечо се усмихнал:
Ела да ти покажа…
Завел я той в дълбоката гора и й показал една пчелна колода — направо луда работа: вътре някакво мъничко животинче си набива мед с голяма охота. Баба Меца се свила и пита:
Мечо, а това що за животно е?
А Мечо:
Не знам… ама глей как си ближе мустаците!
Семейни
Баба Пена и баба Мария си говорят:
Мммм, Мариьо, ти знаеш ли, че това “влечене” било направо ВИРУСНА работа ли…?
Пена въздъхнала:
Вирус, вирус… ама аз като ти го “пипна” само, ти да знаеш — ВИРУСЯТА… изчезва!
Семейни
Баба Пенка извежда внучето си на разходка из селото. Съселяните я зяпват и питат:
Бабо Пенке, защо му сложи обувките на дядо му? Нали му са широки и направо ще се свлече!
Е, широки са — ама ако са за него, няма да го стигне никой! А така поне като бяга, виждате го отдалеч… и знаем, че пак няма да се е загубил!
Семейни
Баба в аптеката:
Дайте един… Durex!
Дядото:
А за главоболието Fervex маааа!!!…
Семейни
Баба влиза в аптеката:
Извинете, имате ли нещо против тъга?
Разбира се, бабо. Но защо питате за такова?
Ами вчера ви взех антидепресант, днес пак съм тук…
Защо? Работи ли?
Работи, да! Само че мъжа ми се усмихна… и сега нищо не можем да натъпчем в траурната рокля — все ми бяга и се разкопчава!
Семейни
Баба възпитава внучката:
Като кихаш, слагай ръка пред устата!
Ама защо, бабо? Нали така или иначе никой няма да види…
Глупаче! Не е за да те виждат — а за да не те чуват как “фарчът” като зъболекарска свирка!
Семейни
Баба възпитава внучката:
Куга кашляш, тури си шапката пред устата!
Е, защо?
Ми така, като ти излезе кашлицата, да не се види на другите… щото нали и без туй ти й иде да мирише на шапка!
Семейни
Баба гледа как минава поредният кортеж и си мърмори: Ех, още една двойка — и пак ще се чуди кой ще мие чиниите… само че този път с марш!
Семейни
Баба и внуче в книжарница: Баба:
Извинете, имате ли книгата „Големият страх“?
Продавач:
Моля?
Баба:
За детето е!
Внучето:
Не бе, бабо — „Голямата“ е страх, а „страхът“ е голям…!
Семейни
Баба и внуче си говорят. Детето пита бабата:
Бабо, какво е „привързаност“?
Бабата се плесва по челото, отваря гардероба и оттам изпада… цял купа стари писма. Внучето примигва:
Ама те за любов ли са?
Бабата въздъхва:
Не, за да знаеш — това е как баба обича… по документи.
Семейни
Баба и внучка обикалят из парка. Внучката с телефона си снима. Вижда красиви цветя и казва: