Ако съпругът ти нервничи, подай му една ябълка, която е на една година над срока. Нека си нервничи… но поне да направи нещо друго, докато го боли глава!

Ако татко се смее на шегите на мама, значи вечерта пак ще има проверки — само че този път смешката е на негова сметка.

Ако твоят мъж се е запилял при друга, значи нейната работа е съвсем друга: нея някой вече я е “открил”… и така нататък. Спокойно! Само си стой и чакай. Накрая пак ще се върне — все някой ден ще се окаже, че всички пътища водят към твоята врата.

Ако ти кажат с какво се е хранила прасето, пържолата ще ти стане горчива — и с право. Та затова не питай жена си какво е правила в командировка: само ще започнеш да търсиш „подправки“ в нейното минало.

Ако ти си закъснял за вечеря, ти си виновен. Ако тя се прибере по-рано, значи ти си закъснял.

Ако тя ти е изневерила само веднъж, значи не е изневеряваща, а митично същество — ти си бил на правилното място за… редкия епизод!

Ако щастието не е в парите, защо все още ги събирате? Пък дайте ги на съседа—той поне ще пробва да се чувства щастлив!

Аксиома на поручик Ржевски:

Акушерка подава новороденото на бащата и той развълнувано:

Таткото прехапва усмивка:

Алберт Айнщайн казал: „Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасният дар на природата.“
Един ден обаче учителят му се обадил: „Г-н Айнщайн, имате проблем.“
Айнщайн попитал: „Какъв?“
Учителят: „Учениците ви не разбират.“
Айнщайн въздъхнал: „Това не е проблем… проблемът е, че гледат с очила, а не с ум.“

Александър Божков решил да си приватизира изоставените асансьори, които от години не работят. Той и Вилхелм Краус си взели по един кабел-асансьор за лична употреба и се настанили по домовете си с цялото семейство.
Една вечер Краус излязъл на стълбището да запали цигара и видял Божковата жена как размахва въжето и разклаща кабелния механизъм.
Краус я попитал:

Тя му отвърнала:

Али Баба и 40-те разбойника яздели горди след поредния си обир. Още не бяха изтрили пясъка от ботушите, когато от една далечна дюна сами по пътя видели млада, много красива монахиня — без придружители, спокойна като че ли си отива на молитва.
Разбойниците веднага подскочили:

Грабнали монахинята. Първо Али Баба, после и другите се изредили, всеки да свърши “светската си служба”. Накрая, като всичко приключило, Али Баба я попитал смутено:

Монахинята отговорила:

Али Баба въздъхнал:

Монахинята го изгледала строго и казала:

Али Баба отива при пещерата и казва:

Отвръща механичен глас:

Пещерата пак си стои затворена.

Алкохолик доверява на приятеля си:

Алкохолик стои посред лято и си държи главата навън от отворения прозорец на стаята. Влиза майка му:

Ало, добър ден. Вчера мъжът ми ми подари спално бельо. Каза, че го е купил от Вашия магазин.

Аман от заглавия от типа: „Как да си задържим мъжа?“ „Как да го върнем?“ От хубавите връзки никой сам не бяга…
А пък ако наистина си го „задържала“ с мъка и той е по-луд от статията — тогава за кого е всичко това?

Американец се хвали пред французин.

Французинът:

Американец, израелец и Бай Ганьо на симпозиум. Вечерта в ресторанта си спорят кой как „държи положението“, докато го няма вкъщи.
Американецът:

Израелецът:

Бай Ганьо се чеше по врата:

Прибирам се у дома, а после излизам на балкона и гледам кой как си върши работата. Викам на съседката:

И тя ми вика отдолу:

А аз:

Американец, руснак и българин се класирали за финала на риалити шоу. Последното изпитание било да оцелеят сами на безлюден остров цяла година. Наградата — 1 милион долара.
Оставили американeца на първия остров и го питали:

Дали му ги и го оставили.
Оставили руснака на втория остров:

Дали му каквото поиска.
Оставили българина на третия остров:

Минала година. Комисията тръгнала да проверява как са нашите герои.
На първия остров — само празни кутии от цигари, пирамида от празни бутилки уиски… и на върха — трупът на американeца.
На втория остров — всичко било обрасло, по-навътре имало разпилени женски… и до всяка — празна бутилка водка. Руснакът — мъртъв.
Комисията пристъпила към третия остров. Гледка райска! Оплевено, засадено, красиви алейки, екзотични цветя… Някъде се чувал труд и кипяла работа.
Приближили се до някакви странни същества — наполовина човек, наполовина животно — и го попитали:

А те, с гордост и навик, отговорили: