„Ние сме трима братя — царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени и рече: „Хванете по един яреки меч и по една ризница — който си уцели бъдещата, там му е сватбата!“
Аз си уцелих… ама в кухнята. Замахвам и гледам — ножът ми направо в тенджерата. Кипи, ври, смрад на лук, мазнина до ушите — пълен кошмар.
И тогава отгоре се показва една лъжичка… да не повярва човек! Държи ми ножа в себе си и ми казва: „Ако искаш ножа си, целуни ме.“
Аз викам: „Каква целувка, каква жаба, аз съм царски син!“
А тя: „Царски или не — целуни, или ще си останеш без нож и без булка.“
Е, какво да правя — целунах я.
И лъжичката се превърна в чудно красиво дванадесетгодишно момиче.
Честна дума, господин следовател… така си беше!“

„Ние — Северна Македония, 30 години спортно напрежение“ (заглавие на една от моите тетрадки)
„Момент, колата ми е паркирана… от другата страна. Отбий в разрешеното място“ (напътствие към шофьора)
„Не е ясно кой пръв изигра грешката… ще внеса констатация“ (при игра на карти)

„Малкият Гечев“ (всъщност говорим за Гецата)
„Днес тренировката ще е по план. Ако ви стане студено — пускайте се по пързалката“ (коментарът е излишен)
„Казах ви бавно, но умно: кратки пасове в центъра… а ако нашият нападател се откъсне, да го търсят с дълъг пас. Но да не го намират — разбирате, да го търсят“ (обяснения след мач)
„Тия отдолу са много добри… особено в бъркането по терена“ (коментар за съперника)
„Този футболист тича и се смее — ама не защото е щастлив. Просто е толкова висок, че като му ударят топката, тя минава и го гъделичка отзад“ (коментар за някой бивш „напред-назад“)
„Запознайте се с новото попълнение. Казва се… Иван, или Явор, или Тодор… важното е да му закрепим краката — да не му се разпъват, че топката ще му избяга между тях“ (представяне на нов в отбор)
„Знам ги много добре — там са Пеле и Марадона… и двамата. Единият е световен, другият е просто по-известен“ (преди мач, много самоуверено)

След забележка, че станаха 12:

„Австрийците са опасни — бил съм им на стадиона… там вали дъжд, но люлките си ги има. Като се разлюлее топката — не я пипаш“ (коментар за „качествата“ им)
„Знам го този хотел. Там правих какво ли не… ама не казвам — да не ви хване работа“ (пак коментар без нужда)
„Испанците са тежки. Особено онзи къдравият Кико… и другия — бразилчето Жуньо, дето направо скрива топката. Не я крие в джоба — крие я в главата на защитника“ (Пенев, в нашия си стил)
„Какво ми се правиш на велик с парфюмите и философията? Това да не е университет. Не ми пукай приказки за Цезар и Нерон — искам да играеш футбол. Ако не — ще те пратя да учиш в БАН… по тъч линия“ (Пенев към Иво)
„Не са нищо особено. Имат само двама нападатели — близнаци. Единият на 26, другият на 27. С тях трябва да се внимава… защото като ги видиш, ще си кажеш: ’То и аз съм близнак — и аз съм толкова уморен‘“ (за Динамо Минск)
Пенев нарежда подредбата:
„Ти в ляво, ти в дясно, ти в центъра!“
Иво Димов: „Ама Пена, ние станахме дванайсет!“
Пенев: „Щом толкова говориш — няма да играеш. Дванайсет остави на таблото.“

„Одисея“ е ярък пример как един мъж може да измисли цяла легенда, за да обясни на жена си, че последните 15 години… всъщност просто търси правилните ключове. И всеки път ги „почти намира“.

„От всяко положение има изход!“ — рекла Червената шапчица изпод опашката на вълка и добавила: „Само че вие винаги го търсите в грешната посока!“

…И аз му казвам: “Миличък, само на мен вярвай…” а той, все същият мръсник, клати глава и вика: “Да, ама друг път — сега ми изглежда по-изгодно да не ти вярвам.”