## ВИДОВЕТЕ ЛАЙНА
Тип „Въздушен аванс“:
Излезе ли... каквото и да използва въздуха за да стигне до ъгъла, в който ти не ти се мисли — имаш точно 5 секунди да си оправиш позицията. След това… лека му пръст.
Тип „Нахален рикошет“:
Натискаш ти — и то се връща. Няма излизане, има само връщане. Направо като човека, дето ти казва: „Айде да не се разстройваш“ и пак те разстройва.
Тип „Изненада-а“:
Тръгнеш да се правиш на компетентен и да пръднеш… и накрая се оказва, че то изпреварва събитията и ти ставаш зрител.
Тип „В пътническата врата“:
Сутрин си герой, вечер си в природата. Само че „природата“ е зад пътническата врата — където винаги намира най-неудобното място.
Тип „Бръснач 3 в 1“:
Меко, нежно и така си казва „опа“, че почти не го усещаш. После гледаш и си викаш: „Ех, значи все пак ме поразиха.“
Тип „Веселата тема“:
То не е шега — то е настроение. Тоалетната чиния се чуди дали да се смее, а тоалетната хартия е весела, защото най-после има работа. Всички са „весели“. Ти не си.
Тип „Хамелеон“:
Седи си кротко в един цвят… докато не го изкараш. После минава през всякакви нюанси като кандидат за художествена изложба.
Тип „Подметковият артист“:
Малко, спретнато и най-често „случайно“ се вижда, едва след като си го разнесъл достойно по килима.
Тип „Старо гадже“ (SGT):
Идва като гръм от ясно небе. Седиш си, дишаш си нормално… и БАМ! Адски спазъм. Не знаеш какво точно си хапнал, но веднага ти става ясно, че не е било за „вчера“, а за „веднага“.
И когато решиш, че е приключило… то не е приключило. Просто продължава по-умно — така, че да те боли и да ти се иска само едно: да се върнеш назад и да не си доверил на корема си.
Тип „Шофьорско“:
Седнало на крайпътния храст — депресирано от пътя, срамежливо, гледа те като да му се извиниш. Трудно се примамва… докато не минат тировете и не решиш, че няма какво повече да губиш.
Тип „Няма да дам без бой“:
Дойде ти средата. Подрусваш, стягаш, „пускаш“, но то не си отива. Тогава стягаш здраво… и режеш „както си трябва“, защото иначе тапата ще напусне позицията си, а ти — достойнството.
Тип „Пияното и смело“:
Има една отличителна черта — смрадта. Толкова смрадна, че и боговете си свиват носовете и чак след два часа някой се осмелява да мръдне към кенефа. Червено вино — и съдбата идва с чорапи.
Тип „Броеница“:
Няма обем. Има философия. Появява се на малки порцийки — „точно колкото да те успокои“. После си мислиш, че е свършило… и то се сеща за още една „десятка“.
Тип „Светкавица“:
То изобщо не минава през „път до кенефа“ — стига до финала с крила. Гащите научават първи.
Тип „Ураган“:
Идва неочаквано. Излиза шумно. Цапва те целия. Щипе те там, където никой не иска да му щипе. И след като най-после свърши, ти се събуждаш като човек, който е забравил какво е спокойствие.
Тип „Мозъчен кръвоизлив“:
Като напъваш — и сменяш настроението от „айде“ до „не съм готов“. Когато цветът минава от червено към синьо-зелено… значи вече не е хумор, а физиология.
Тип „Бирени“:
Сутрин. Всеки път. Проблемът не е само, че е неприятно — проблемът е, че и тоалетната хартия не може да избере дали да е хартия или парцал за война. И като се чудиш „как успях да го разнеса в толкова посоки“… разбирате, че „девствената дупка“ не е вече девствена.
Има и „зелен чай“ — същата работа, само с поетична преструвка.
Тип „Къртица“:
Току-що си си избърсал и си мислиш, че си свободен. И тогава усещаш — движи се. С късмет може да е просто по-мек подвид.
С лош късмет… къртицата изскача с такъв трясък, че разпаря положението ти и те оплисква до уши. После или се молиш, или правиш курбан. Трети вариант няма.
Тип „Ритуално“:
Появява се всеки ден по едно и също време. И в повечето случаи е придружено от вестник.
Защото някои лайна идват не просто с нуждата… а и с новините.

(Банка за сперма)

(След 25 минути)

(защо жените са по-религиозни)
Свети Петър отива при Господ да го пита за “довършителните настройки” на човека:

Господ го поглежда:

След малко Господ се обръща към Петър и казва:

И така, жените станали по-религиозни — защото колкото повече са “настроени”, толкова по-често минават на “молитва” вместо на обяснения.

**Идеалният мъж**
Скъпи, сигурен ли си, че наистина ще ти стигне бирата?
Какви кутии да купя за колата, че пак светят лампите?
Омръзнаха ми тези „мъжки“ клипове… ела в гаража и ми помогни да вържем колелото, между другото и да ми оправиш ключалката.
Няма ли да излезеш да пиеш бира с приятели?
Реших утре да си ходя гола из къщи — да ти е по-романтично.
Толкова си секси, когато си гладен!
Искаш ли да гледаме мача заедно… и да ядеш чипс като човек?
Оф, да разходим ли се до центъра, да видим какви мацки минават, докато ти ми сменяш джантите?
Отивам да оправя колата…
Обичам ти да си играеш по сервиза — мога ли да помагам в неделя?
Скъпи, ела да видиш съседа пак простира без да се замисли — и без да си покрива нищо!
Знам, че не ти е приятно да го показваш навън… ама може ли този път ти да го „усети“ и пак да ми докажеш, че става.
Не не не! Този път аз сменям маслото!
Забрави 14-ти февруари — предлагам автомобилното изложение!
Знам, че обичаш на годишнината да „ловуваш“ — ще ловуваш ли пак, нали така ти става душата?
Стига де, тази вечер не ми се ходи на театър… вземи каса бира, две порно диска, а аз поканвам една приятелка да ни прави компания.
Ооо не ми се ходи на пазара… не искаш ли вместо това да отидем в новия стриптийз бар?
Господи, ако и тази вечер не ми духаш — ще се самоубия… ама от скука.
Записах се на йога, за да мога да си извивам краката зад врата… само за да ти е по-удобно, когато ми кажеш „айде, още малко“.

**Идеалният служител**
1. мълчи;
2. върши точно това, което ти кажеш и както ти го искаш;
3. няма никакви претенции;
4. не иска увеличение и никакви премии;
5. никога не “забравя” задачите и не почва да търси изход “за малко”;
6. не може да бъде подозрян от началника ти;
7. не иска никакви обучения и “мотивационни срещи” — просто работи и е готов;
8. дори одобрява, когато говориш с колеги, вместо да вършиш плановете…
Мислиш, че такава работа няма?
Много се заблуждаваш.
Само трябва да се огледаш — тя е твоя **часовникът**!

**КОДЕКС НА ШОПА:**
1. Най-мразим да мислим — като почнеш, и работа идва.
2. Кога ми се приработи, сядам и чакам да отмине.
3. Кога съм гладен, не ми се бачка. Кога се нахраня — и тогава ми се поспива.
4. Питат ме: „Кво знаеш да работиш?“

5. Я че запалим къщата, та да изгори и плевнята на Вуте.
6. Я не сакам на мен да ми е хубаво. Я сакам на Вуте да му е криво.
7. Никога няма да ми платят толкова малко, че да не ми се стори много.
8. Никога нема да ме съдят толкова малко, колкото съм крал.
9. И ако бензинът е десет лева — карам; и ако е без пари — пак го крадем, да не е щастие без дял.
10. И сам да съм у трамвая — я па се бутам, да има движение.
11. И сам да съм на опашка — я па се прередим, да не се бави съдбата.
12. Най-обичам да съм змия — едно си лежим, едно си се движим, и никой не знае къде сме.
13. И сам да съм на острова — я па що се заградим, да не влиза народ.
14. Я не помним да има кръчмар да ми е дал нещо без да му се молят.
15. Я не помним ден да съм работил, без после да ми се е пило.
16. На работа ходим, да си починем. Отработваме у къщи.
17. От дека си въртим задника, оттогава си е отзад — да не се мърда.
18. Каквото стане — все се наглася, нали сме шопи.
19. Оти да се косим, като може да чакаме да мине.
20. Они ми плащат, колкото да не умрем… ама я работим, колкото да не заспим.
21. Какво е законо? Законо е тясна врата у широко поле — само глупавите минават право, другите се въртят.
22. — „Как си, Нане?“

23. — „Вуте, оти копаш седнал?“

**Командировка (наръчник за жени)**
## I част – подготовка
Когато ви съобщят, че ви пращат в командировка, запазете спокойствие. В никакъв случай не реагирайте с: „Йееее!“, „Най-сетне малко въздух!“, „Трябваше да стане днес!“ и други подобни радостни изблици. Опитайте се да не се хвърлите радостно към шефа, след като ви каже, че командировката е… **5–8 дни**.
У дома съобщете новината с печал. Погалете половинката по вратлето и изпуснете няколко подходящи реплики от типа:
„Винаги мен ще ме прецакат с командировка…“
„Как мразя командировките… хотелите, куфарите, пътуванията… едни такива провинциални градчета…“
„Много ще ми липсваш…“
Тук се изисква прискърбен израз на лицето и **задължително потиснато** „дяволитият блясък в очите“ да остане строго вътрешна работа.
Подготовката се прави **при заключени врати**, и за предпочитане когато половинката го няма — или е поне зает да чете нещо скучно. Изваждате няколко комплекта от най-секси бельото и ги намествате в дъното на куфара. В никакъв случай не вземайте неговото „любимо“ бельо, а още по-забранено е да му го оставяте на видно място — да не се усъмни, че това няма нищо общо с командировка и всичко с… лични предпочитания.
А неговите „специални“ глезотии (онези, дето само той си знае какво им е предназначението) — **също не са за куфара**, нали. Презервативите се купуват на място — защото има опасност половинката случайно да надникне в куфара ви, да види „тайничките“ и после да остане с чувство, че сте се подготвяли **твърде старателно**… и най-вече за **твърде кратко**.
Козметичните процедури се правят „като по работа“, но **не пред него**, а „между другото“ — все едно всичко е случайно и само се е случило. Поне по начина, по който играете „случайност“.
Поради две причини:
1) Ако го впечатлите с подготовката си, ще се събуди съмнението.
2) Ако излезете прекалено подредена, рискувате да заприличате на… някой свръх-ентусиазиран герой от реклама за кола маска, което може да развали цялата „ловна“ идея за петте дни.
И не сменяйте цвета на косата, не експериментирайте с прически, не блъскайте прекалено ярък маникюр и не правете неща, които биха подсказали, че командировката ви е… *най-обикновен лов*. Не забравяйте формулата: **прискърбие + тъжен поглед**. Ако можете да придобиете и леко изморен вид „като човек, който много страда“, още по-добре.
## Заминаването
Ден-два преди пътуването работите усърдно — така, че колежките да не разберат, че реално сте на режим „преиграване“. Представете си, че отметвате задачите за месец напред. Няма значение, че не е възможно. Няма значение и че не е необходимо на никого. Важното е да изглежда, че **вие страдате от работа**, а не че страдате от скука.
Когато дойде моментът за тръгване — започва истинското театро.
У дома гответе любимите манджи за седмица напред, изгладете дрехи, подредете чистото, романтиката да е „случайно“ в менюто и настройката. Вечерта преди тръгването — отделете време на специални вечери… без да назовавате причината.
В никакъв случай не споменавайте командировката втори път. Не гледайте нервно часовника, не питайте: „А сега кога да лягаме?“, не подсказвайте, че въпросът не е „станало ли е време за лягане“, а „станало ли е време за… спокойствие“.
Когато половинката ви изпраща:
метнете се драматично на врата му, повторете:
„Ще ми липсваш… много…“
прегърнете го до крайност (само да не става истинска трагедия), целунете го, съберете се бързо и се качете в превозното средство с думите:
„Приятен път. Така да се каже…“
И тогава…
**Започва се!**

**Молитва на жената**
Прати ми, Господи, съпруг
умен като никой друг,
да е силен, да е красив,
и най-вече—да е скромен;
да не спорим, а да мълчи,
щом почна да говоря аз,
и да обича да ме слуша,
без да бяга някъде в чат.
Да не пие, да не пуши,
да не хвърля пари на вятъра,
да знае всичко за бюджета,
и да мърмори—само щадящо.
Парички да носи редовно,
като време—винаги навреме,
а вечер като се прибера—
да ми разпери одеяло, не чаршафи в тревоге.
И ако някога го питам
“Скъпи, вярно ли е, че съм идеална?”,
да не сменя темата бързо,
а да ми каже направо.
И щом му стана жена—
да не поглежда друга.
Амин!
**Молитва на мъжът**
Моля те, Господи—дай ми жена:
да е спокойна, но без скука,
с усмивка, дето те хваща,
и да не иска “още една” реплика.
Да не цъка по покупки без край,
да не тръгва “само за малко” до магазина,
а ако пита: “Ти къде беше?”—
да мога да отговоря: “При теб.”
Да готви, ама не да се кара,
да чисти, ама да не прави цирк,
и най-вече—да не ми мери думите,
а да ми казва: “Ти си ми мъж.”
Амин!

Сега поне влизам в нея с предимство!

а на анатомичната спиш, за да ти е приятно!