А бе, ти съвсем се побърка?! Искаш да спим с теб за едно розово сладко?
Е, то е с ягоди!
А-а-аааааа…
А ти коя си?
Аз съм жената от твоите планове!
Така ли?! Аз планувах нещо съвсем друго…
Е, добре — случи се. Просто планът се обърка, ама в твоя полза!
Аа, не! Пак ми се лепна с твоите мръсни сметки!
Не ма! Тоз път ги изпра… поотделно!
Абе Пеше, какво си се оклюмал бе?
Мани, мани… Бях почнал да пека на комшията леща и тъкмо сложих капака… и жената му влезе у дома по-рано.
Е, що ревеш?
Рев не рев… ама какво “що”! Сега почват едни приказки… едни намеци… една драма… че “някой” тайно му готви!
Аз вярвам в любовта от пръв поглед. И най-често ми се случва… когато излизам от моята кола.
Още на първата крачка виждам две-три влюбени двойки очи—не към мен, а към таблото… щото явно Диаблото първо диагностицира романтиката: „проверка на любовта… грешка: няма ток!“
Аз с какви жени можех да бъда, ама…
Какви, какви?
Ами не искат…
Аз ѝ казвам: „Миме… скъпа!“
А тя?
„Скъпа ли? Аз съм Пенчето… ти ми бъркаш имената!“
Айде, на ресторант!
Ох, не мога, дойде ми!
На ресторант, бе! НА РЕСТОРАНТ!
Ако бях шивач, щях да те ушия по мярка, ако бях фризьор — щях да те подстрижа, ако бях композитор — щях да ти напиша песен…
И вие с какво се занимавате?
Ааа, тенекеджия съм!!!
Ако можех да върна времето до първия ни разговор…
И?
Щях да си мълча!
Ако съм бос, а в ръката си държа шише компот, какво ще ми пожелaеш?
Салатка от овчарско сърце.
Ало, Пламене, как е?
Извинявай, но съм много зает, не мога да говоря.
Какво правиш?
Изпълнявам служебните задължения.
Ама ти нямаш работа?!
Замествам шефа.
Ало, агенцията за запознанства ли е?
Да, господине — кажете!
Ами… аз съм стар ерген. С години все не се “задомих”. Та бих искал чрез вас да си намеря съпруга — ако не е прекалено късно, разбира се.
Няма страшно — за човешкото щастие възраст не е пречка! Само ми дайте малко информация за себе си. Най-напред: как се казвате?
Пламен Стоянов.
Добре… записвам: „Пламен Стоянов“. А на колко сте?
На сто и тринадесет.
Записвам… “на сто и три…” Моля? Наистина ли?
Абсолютно! Дори приятелите ми казват, че съм от онези, дето вече мълчат по-дълго отговорите.
Разбирам… И все пак — защо решихте да се жените чак сега?
Прочетох вестник… Там пишеше, че женените мъже не само живеят по-дълго, но и… по-рядко ги карат да чакат на опашката за ремонт.
И според вас това ще ви “спаси”?
Да. Искам възможно най-скоро да стана… от статистиката на женените. Че като съм ерген — все ме бавят… вечно “в следващия тираж”!
Ало, как е най-красивото момиче?
Страхотно!
Супер! А ти, как си?
Ало, как си, слънчице?
Добре съм, а ти?
И аз! Искаш ли да дойдеш у нас?
Искам, ама само да ти кажа, че съм заетa до сряда.
Е и какво? Ти сериозно ли ме мислиш за такъв ли? Като всички останали?
Не бе… не точно…
Как така “не точно”? Аз направо съм бесен, че може да си го помислиш за мен! Сега ще трябва да си наложа спокойствие. Ще ти се обадя в четвъртък.
Ало, мило, сърдиш ли ми се още?
Не мило… Отмина ми, вече.
Ох, за малко щях да купя шампанско!
Ало, полицията ли е?
Да, кажете.
Хайде бързо! На улицата две млади жени се карат за мен!
Е, щом се карат за теб, защо да идваме?
Ами защото работата не е за мен… по-хитрата вече ме взема, а по-упоритата започва да печели!
Ало, скъпа, ти ли си?
Аз съм. А кой се обажда?
Един човек… само че явно ти си го познала по гласа.
Ало, слушай, братле, тръгна! Чакам те… Хайде, че закъсняваш!
Извинявай, оппаа… обърках улицата!
Нищо! Дай адреса пак… вече се навеждам да си търся обувките.
Ало?
Здравейте!
Аз съм на 38, пия, пуша и… кажете вие нещо за себе си?