Черен хумор
**ПРИЛИКАТА МЕЖДУ МЪЖА И КОЛАТА**
Година първа: Гледате го почти непрекъснато, галите го с надежди и му викаш „ти си най-добрият“. Всеки ден му правите „профилактика“ — ту колкото за късмет, ту колкото за кеф.
Година втора: Още ви кефи и не ви пука, че харчи. Само че вече не сте толкова нежни — почвате да го „помпате“ с мотивиращи думи, докато мрънка, че се оправя сам.
Година пета: Започва да ви дразни колко бучи. И все по-често ви гледа с онзи поглед: „Като съм нервен, ще ми дадеш ли една почивка?“. Вие му давате… ама сърцето ви скърца.
Година десета: Някои му работи са меки и „не стават както преди“, но вие уж го приемате. Само дето вече и най-малкото дръпване на темата завършва с нов шум и нов спор.
Година петнедесета: Започва да мирише на компромис. Отвън още се прави на чист, ама отвътре се вижда, че без филтър и регламент — няма надежда. Прегледите са ви писнали, а надеждите му — изтъркани.
Година двадесета: Всичко му е набръчкано и леко „само по себе си“. Бучи, дрънка и понякога направо отказва да се появява, когато ви трябва. Тогава вече мислите трезво: „Ще го оставя някъде… и ще си взема по-нов модел.“
Година тридесета: Появяват се паяжини по вратите — не толкова от време, колкото от това, че не ви пука да го гледате. Обичате да бягате далеч от него… и да се връщате само да му кажете, че сега е „твърде късно“ — защото вече няма шанс да е стегнат.