Американец, французин и българин спорят. Американецът се хвали:

Французинът не се стърпява:

Българинът ги слуша, подсмихва се и накрая казва:

Американецът, французинът и бай Ганьо се хванали да се мерят кой с най-дълъг и най-необикновен “инструмент”.
Янкито пръв:

Французинът:

Идва ред на бай Ганьо:

След малко американецът въздъхнал:

Французинът се замислил:

Бай Ганьо се засмял:

Американците измислят свръхсейф и пускат конкурс с награден фонд 2 000 000 долара за този, който го отвори. Събират се крадци от цял свят — взимат ги от най-строгите затвори, денонощно ровят, пробват какво ли не, обаче сейфът си остава като закован.
Като стига последният ден, пристига Бай Ганьо — влиза, гледа сейфа, покашля се и започва да върти.
На сутринта заглавие във вестника:
„Бай Ганьо успя да отвори американския свръхсейф с неизвестния до момента инструмент „късмет“ и с вълшебните думи: „Ама те тия американци защо толкова бързо се предават, бе!““

Бай Ганьо го махнаха от учебника по литература. Учениците нямали нужда да го разучават — всеки ден си го “гледат” на живо по новините, само че без междучасия.

Бай Ганьо и един гърк седяли в кръчмата и си точели наздравици.
По едно време гъркът се накипри и почнал да се хвали:

Ганьо го погледнал спокойно:

Гъркът:

Бай Ганьо:

Бай Ганьо отишъл в Германия да си продава розовия мехлем за мускали. Или както сега му викат — отишъл на маркетинг-екскурзия. Решил един ден да се поотпусне и тръгнал край Рейн.
По едно време гледа — някой се дави и крещи:

Бай Ганьо се скупчил на брега, гледа го, гледа го, и вика:

Бай Ганьо се замислил, почесал се и пак:

Бай Ганьо се подсмихнал:

Бай Ганьо отишъл до Лондон да си “провери късмета” в едно казино. Още щом прекрачил прага, няколко тарикати се надвикали на ухо:

После им се усмихнали широко и му предложили:

Ама Бай Ганьо се излегнал на масата и отсекъл:

Те мигом се засуетили тихо:

Единият им подал чашката със зарчетата, другият вдигнал залозите… и започнали. Бай Ганьо само гледал заровете, без да мисли, и след всяко хвърляне обявявал строго:

Секунда по-късно тарикатите замръзнали — а Бай Ганьо прибрал печалбата, все едно си прибира собствена ресто.

Раздали пак. Бай Ганьо отново погледнал заровете, кимнал и изсипал:

И пак ги отнесе печалбата: той прибира, те гледат.
Накрая единият едва успял да се престори на учтив:

Бай Ганьо се усмихнал:

Тарикатите се спогледали, после един от тях се засмял нервно:

Сложили злато, чекове, каквото имат. Бай Ганьо ги наблюдавал като че ли са му пазари, и когато другите вдигнали заровете, те изкрещели в хор:

Бай Ганьо вдигнал бавно своите зарчета, погледнал резултата, усмихнал се широко и тържествено отсекъл:

И прибрал всичко до стотинка.

Бай Ганьо отишъл на опера в София. Ония почнали да викат “браво”, па хорът го удря като за последно, а той—нашият—от една работа се беше наточил.
И баш тогава, като певицата се разпяла и изведнъж вдигнала глас, бай Ганьо си рекъл:

Тръгнал съвсем тихичко към изхода, ама по едно време от сцената пак:

Бай Ганьо си мислел:

Само че той вече напъва и… пак същото, отново като му е кръстено:

И бай Ганьо се ядосал:

И понеже усетил, че ако не мръдне веднага, ще стане беля в самата зала, се шашнал и решил:

Надигнал се, поотслушал се—нищо. После хукнал, стигнал до вратата и тъкмо я отворил…
А онаа от сцената пак:

И бай Ганьо, като застанал на светло, изкряскал с цяло гърло да го чуят чак при диригента:

Бай Ганьо развежда американец из пазара. Гледат диня и пипат.

На бай Ганьо му писнало и като стигнали до портокалите, американецът пак се заинатил:

Бай Ганьо, Американеца и Французина почнали да спорят кой дядо му е най-висок.
Американеца казал:

Французинът се изхилил:

А Бай Ганьо се разсмял:

Бай Ганьо, американец и китаец отишли на екскурзия в планината. Качили се на един връх. Бай Ганьо извикал:

Ехото отвърнало:

Американецът извикал:

Ехото отвърнало:

Китаецът се засмял и извикал:

Ехото веднага отвърнало:

Бай Ганьо, французин и турчин влезли в една пещера, пълна с мравки. Обзаложили се: който издържи най-дълго и излезе без нито една мравка, печели каквото поиска.
Французинът влязъл пръв — стоял 3 дни, излязъл целият на петна… от мравки.
Турчинът след него — стоял 5 дни, но като излезе, мравките си бяха направили “поклонение” и по дрехите, и по косата.
Накрая Бай Ганьо влязъл и стоял цели 10 дни. Излязъл премазан… само че без нито една мравка.

Бай Ганьо, французина и африканеца си приказвали. Африканецът вика:

Французинът казал:

Бай Ганьо:

Бай Ганьовците отишли в една пещера, да се обедят, че е безопасна — влезли един по един. Влиза французин, излиза цял надран и пребит. Влиза немец, излиза и той поразбит. Влиза бай Ганьо българина, излиза без нито една драскотина. Другите го питат как така, а той казал:

Брад Пит седял в едно заведение и си пиел кафето. По едно време към него се приближил Бай Ганьо, нацупил лице като за фотосесия и с хиляди усмивки изведнъж:

Брад Пит се усмихнал скромно, ама само с устата:

Бай Ганьо се навел към него и прошепнал:

Брад Пит въздъхнал театрално:

Брад Пит кимнал:

И Бай Ганьо се отдалечил. Минали пет минути и се върнал с една жена — красавица, усмивка, токчета, всичко. Брад Пит се провикнал като стар приятел:

Бай Ганьо го изгледал хладно и отсече:

Българин на командировка в Германия минава покрай едно гробище и, понеже нищо от немски не разбирал, започнал да си чете само най-ясното — табелките с дати и цифрите отпред.
Всичко му се струвало странно: едни и същи малки години — 12, 16, 21… все едно хората по-малко са доживявали. Хванал един местен и го попитал дали не е някакво училищно гробище или детска градина за възпитаници.
Мъжът се усмихнал и му обяснил:
„При нас не се пишат всичките години. Номерата са само на ‘най-хубавите’ години — тези, които са били сполучливи. За останалите просто няма смисъл да се броят.“
Българинът се замислил за миг и рекъл:
„Абе… ако е така — мене сигурно ще ме броят като загубена година… мъртъв роден, ей!“

В един хотел нямало достатъчно места и се наложило да спят на едно легло бай Ганьо, французин и немец. Бай Ганьо бил по средата.
По някое време бай Ганьо се оригнал силно, после се сетил и избърсал уста, без да гледа никого.

Бай Ганьо се замислил и отсъдил:

Точно след малко бай Ганьо пак викнал:

Французинът и немецът веднага си пъхнали главите под завивката, свили се на топка.
А бай Ганьо, доволен, тихо каза:

В трамвая при Бай Ганьо влиза една адски чаровна млада мада с грамадна чантичка. Опитва да я метне горе на багажника, ама чантичката е по-тежка от мечтите ѝ — не става. Бай Ганьо си седи, не мърда, чете вестник и гледа все едно нищо не се случва.
Мадамата пак пробва, притиска, мръщи се, вдига чантичката… и в тоя момент — като по учебник — се изрязва едно здраво, продължително „прощавайте“, чак на спирката да го чуят.
Побледняла, тя се обръща към него:

Бай Ганьо без грам да се впечатли:

Веднъж Бай Ганьо чул, че кметът си търси майстор за разбиване на ключалка на служебния сейф. Отива той натам и гледа — цяла опашка. Като му дошъл редът, влиза вътре и след минута-две излиза… усмихнат, с торба пари и без никакви следи от работа.
На другия ден по вестниците излязло:
„Бай Ганьо отваря служебния сейф само с едно почукване по вратата и магическите думи: „Абе, кой не пусна хората в обекта?““