Баби
**ИЗ УЧЕНИЧЕСКИ СЪЧИНЕНИЯ**
Семейството ми се състои от мама, татко и аз. Аз съм най-младият… Задълженията ги делим по възраст: когато мама е болна, татко става „мама“ за целия дом и гледа кой какво трябва да яде. Баба ми живее на село сама – има едно куче и една кокошка. Качена на столче, баба цял ден им обяснява как „наоколо има работа“, а кучето само клати глава, сякаш разбира.
Иначе класът ми е доста организиран: Ернест е левак с дясната ръка.
Сутрин татко първо си изпълнява мъжките задължения, а мама му дава кафе – да се успокои и да не командва.
Катедралата е величествена със своите аркади, огънати от вековете, защото явно преди са се правили от меки материали.
Бойното поле скоро се напълнило с трупове – някои били още живи, а други вече се опитвали да свършат работата, докато дишат.
На брега рибарите поставяха червеи на въдиците си, но в реката се виждаше обратното: там червеите ловяха рибарите.
Жените от племето пееха и танцуваха около огъня, а малките следваха ритъма, както им е казано в урока.
Живея с майка си и баща си, който е починал. (Починал е, но все пак е „в семейството“.)
Кокошките стават рано и започват да снасят, и добрите деца, за да не изостават, също стават рано… да гледат кога ще снасят.
Добрите бъгтерии се хранят с трупове, а лошите причиняват болести по хората – затова се стараем да има по-малко „лоши“, ама те винаги намират начин.
Едно време живели големи животни – динозаври – които измрели, защото не издържали на смяната на сезона. Те така и не разбрали, че трябва да си сменят дрехите.
Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца взела кола и сама се прекарала. (Лодкарят много се сърдил, но явно не е бил в час.)
Обичайте Родината, майката ви – поне така е казано в задачата, та да не забравим.
Катерина се хвърлила в реката „по лична работа“, защото по учебна не й се получило.
Наташа била свързана с народа с червена нишка – сигурно е била ремък от стара чанта.
Небето на Аустерлиц пречупило Болконски на две – най-вероятно поради силна облачност и липса на внимание.
Фамусов съдел хората не по вътрешностите, а по външностите – явно е бил на „селекция по външен вид“.
На пода лежал труп, който едва дишал; до него жената на трупа, а братът на трупа – в другата стая в безсъзнание. Така в семейството им имало „разделение на отговорностите“.
Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си – като че ли обществото било влак, а тя багаж.
Много ми харесва героинята на романа „Война и мир“ – особено когато танцува на бала с Щирлиц. Там най-накрая се срещнали всички жанрове.
Анна се хвърлила под влака и той дълго влачил жалкото й съществувание – влакът явно е бил на изпит.
Графинята пътувала в карета с надигната и сгъната на хармоника задна част – така се спестявали места.
Тургенев показал жената в по-разширен вид – явно това е била „художествена анатомия“.
В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му и постепенно се превръщала от девойка в жена – като тесто, оставено по-дълго да втасва.
Доячката дояла крава на брега, а в реката всичко се отразявало наопаки – поне водата имала чувство за хумор.
Онегин излязъл през задния проход и си отишъл – това е най-бързият начин „да приключиш разговора“.
По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се виждал пролетарският му произход – явно бедността се носи като униформа.
Доячката слезе от трибуната и на нея веднага се качи председателят – сменили са говорителя, но не и темата.
Гогол страдал от тройнственост: с единия крак стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност – най-вероятно това била сметката за тока.
Родителите на Иля Муромец били обикновени колхозници. Това значи, че и героизмът започва от работа в полето.
Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. Така поне не й било нужно да пише домашно – вратата свършила работата.