**Българската демокрация**
Демократичните държави имат по едно знаме. Ние имаме по две — едното за празници, другото за всеки ден.
В демократичните държави има няколко партии с една и съща програма. Ние имаме една партия с толкова програми, че не остава време да се разчете коя е най-новата.
В демократичните държави избират политици за управници. При нас — избират управници за политици.
В демократичните държави политиците служат на хората. При нас хората служат на политиците — на смени, по график.
В демократичните държави медиите са четвъртата власт. При нас са четвъртият кабинет — сменя се по-често от министър.
В демократичните държави гражданите съдят монополите. При нас монополите съдят гражданите — с договори, които не са зачетени в съда, а само в живота.
В демократичните държави протестите са срещу властта. При нас властта протестира срещу сметките — и ги режe на “съпричастност”.
И докато в демократичните държави хората палят гуми, обръщат коли и чупят витрини…
у нас властите палят цигари, обръщат си погледите и се “чупят” най-много — сметките в ресторанта.

**Закон за защита на традиционния лов в България**
**Раздел 1. Групов лов на дива свиня**
§ 1 Организация на излета
**Чл. 1** Ако ловците са опитни – организация не е нужна. Всеки си знае къде да отиде… и най-вече къде да се кара.
**Чл. 2** Когато все пак има организация, тя протича така:
1. Назначава се място за събиране – обикновено на терена, веднага преди първата гонка.
2. Провеждат се дебати на висок глас. Всеки има мнение, дори и да не е наясно по какво. Ако някой само наблюдава, значи няма мнение – следователно няма принос, следователно няма и хабер. Дебатите са задължително със „застъпване на факти“ и лични уточнения, основаващи се на родословието на опонента. Ръководителят на лова не знае, че е ръководител – той просто „случайно“ е там, когато всички решават нещо.
3. Определя се какво ще се ловува, но извън бележката. Ключови фрази:

4. Определят се гоначи – обикновено най-активните балъци. По традиция не носят сигнално облекло: то било „женска работа“, а и така по-лесно се търси виновникът.
5. Кучетата (които са на всичките, независимо на кого са) се пускат в гората от гоначите. Те „случайно“ ги пускат правилно — така че всички да имат причина да кажат, че са го направили те.
§ 2 Провеждане на гонките
**Чл. 3** Гоначите се движат тихо, защото и те „искат да тепат“. Ако някое куче убие дивеч, дивечът се закача на дървото „за през нощта“ или „за да е свежо на сутринта“, че да има време за разказване на истории.
**Чл. 4** Кучетата:
1. Първо проверяват дали са близо до стопаните си, за да не пропуснат най-важната част — похвалата.
2. Ловуват „за себе си“: преследват първия залаян дивеч от друго куче и го обграждат с постоянство, което трае цял ден или няколко дни. Това е полезна особеност — така дивечът става „общ“, без значение чии са следите. Чуждите кучета по презумпция са по-сръчни.
3. Пусиите – всички ловци се движат, навлизат в гонката, пушат, кашлят, ядат, пикаят и понякога палят огън. Това не е нарушение, а „поддържане на традиционната топлина“.
§ 3 Финал на лова и анализ
**Чл. 5** Ако няма резултат, причината е винаги една и съща: теренът на съседната дружина е по-добър. Ако има ранено прасе, тогава най-добрият план е да се търси през седмицата — защото в момента хората са събрани да правят гонки, а не да намират.
Срамното е да не уцелиш — щом има кръв, значи си майстор.
Сърните се „ликвидират“ с цел да не развалят настроението на дива свиня.
В бележката нищо не се отчита — нали е платено. После за какво да се отчита — какво ще си признаят?
Алкохолът не се коментира: традициите в пиенето не са заплашени от никакъв закон.