Английска принцеса се залюбила с един арабски шейх. И срам не срам — кралицата все пак дала благословията им. Викнала принцесата насаме и й рекла:

Оженили се. Сватба — като за филм: музика, фойерверки, чудо и приказ. И в началото в леглото всичко вървяло „като по конец“.
Ама след три месеца шейхът решил, че вече им е време да сменят режима. Намерил и план, и настроение, и започнал да настоява…
Принцесата се дърпа, съпротивлява се и повтаря:

Шейхът въздъхнал и казал:

Баща говори на сина си младоженец:

Богаташ се запознал с невероятно красива жена и веднага му станало ясно, че тя е “жената”. На втората среща й предложил брак.

Тя се съгласила и се оженили. На скъп меден месец заминали за Венеция — “за романтика”, както казал той, — и отседнали в най-престижния хотел до канала.
Първата им сутрин вдигнали тържествена закуска, а после решили да се “раздвижат” край водата. Мъжът скочил от една от платформите, направил елегантен номер, изплувал точно където му било нужно и въздъхнал:

Жената се засмяла, вдигнала поли и… скочила. Не само че преплувала целия участък — направила го като по часовник, с двайсет и пет дължини, без да се дави, без да се задъхва, без капчица “паника” по лицето. Когато излязла, той останал като гръмнат:

В един увеселителен клуб влязла възрастна семейна двойка. Мъжът се обърнал към управителя и рекъл с горд тон:

Управителят се усмихнал широко:

И тъкмо тогава на сцената се появил прегърбен старец. Едва влачил крака, пъхнал ръка в сака, извадил три тиквички и ги наредил педантично на масичката. След което… с внезапен страничен замах ги счупил наведнъж — като че ли са от стъкло.
Публиката полудяла от възторг. Двойката се приближила след номера, жената го гледала със свито възхищение и попитала:

Невероятният Уили въздъхнал тежко:

В купето на нощния влак се качват един младеж и един възрастен евреин. Веднага щом потегля, младежът го пита:

А евреинът само гледа през прозореца и не отговаря. Младежът пак пита. Евреинът пак мълчи. И така цяла нощ — без една-единствена дума повече.
Сутринта, като слизат, евреинът най-накрая казва:

Младежът се втрещява:

Евреинът се усмихва:

И после, вместо да си стоя мирно и да си чакам удобен зет… щях да взема сватбата на чужд гръб — за какво ми е зет, който не може дори да си контролира времето по часовник?

Влиза един програмист в ресторант и се оглежда нервно.

Сервитьорът:

Програмистът:

Сервитьорът:

Програмистът:

Влиза пиян в книжарница и пита за 50 тетрадки.

Всъщност, Мечо Пух изобщо не искаше да се жени — просто, като чуеше думата „меден месец“, направо побесняваше… защото си представяше, че цял живот ще му наливат мед и няма кой да го спре!

Въпрос към радио Ереван:

Въпрос към радио Ереван:

Върви си Принца по гората, върти си лъка ей така — за кеф, да не му е скучно. Пуска стрела, пуска втора… по едно време стига до едно странно езерце — уж вода, а то блато. В блатото — жаба, надута като генерал.
И жабата, вместо да мълчи, вика с човешки глас:

Принца се позамислил, огледал се — няма никой, само пъпчивата жаба и тръстиките.

Целунал жабата. И *пльок* — тя се превърнала в принцеса! Ама естествено голичка… защото откъде в блатото ще намерят номер 42 рокля. Принца взел манталитета “работа по царски” и… свършил каквото трябва.
Седнал да си почине, а принцесата се посъвзела, погледнала го и веднага почнала да мрънка:

На Принца му паднал короната от главата — чак се ошашкал:

И докато тя още го убеждава да “спазва традициите”, той изцяло оправил работата “по магически правилник” — жабата *бам* и… пак жаба.
Принца я погледнал, почесал се, после я прибрал в джоба:

Жабата се пекла, че ще си остане стара мома. Животните се събрали на съвет и рекли: „Айде, ще ѝ намерим мъж!“ Обсъждали, обсъждали и накрая отсъдили, че най-подходящ ще е мечокът.
Събрали се и почнали да ѝ го описват:

Жабата се разлюляла и изкрякала:

Живели някога две приятелки — такива фурии, че направо си заклели една друга: мъжете няма да ги видят, камо ли да се омъжат. Преместили се заедно в една хубава квартира и си взели котка, че да има какво да им дружи.
И понеже ненавистта им към мъжката рода била безгранична, котката изобщо не ходела навън — никакви котараци, никакви „изкушения“. Затворена си била вкъщи, като че ли пази клетва.
Минало време… и един ден се появил млад мъж — толкова упорит и чаровен, че „сривал“ правилата. Отишъл и взел едната за жена. Другата се разплакала, прегърнала я и я изпратила със сълзи, че и тя няма да понесе такова поражение.
Но омъжената обещала:
„Ще ти пиша телеграми всеки ден!“
Минавало си ден след ден… после два… после цяла седмица. Никакви телеграми. Накрая на деветия ден — най-сетне! — плик с телеграма.
Трепереща, другарката отваря и прочита:
„СПЕШНО ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН. НЕ ТЪРПЯ ОЩЕ ОНОВА МИУР-МИУР ОТКЪТЕ Е ВКЪЩИ!“

Иван Царевич се оженил за Василиса Прекрасна, ама още на първата брачна нощ станало ясно, че той не става за нищо — поне в леглото.
Сутринта, пребледнял и унизен, тича при Баба Яга:

Баба Яга го гледа премерено:

Тежка била мисията, но Иван не жалел сили — плувал седем реки, минал седем планини, износил седем чифта обувки, надвил Черния трол, стигнал до тревичката, откъснал я на пълнолуние и я занесъл на Баба Яга.
Тя изсумтяла:

Баба Яга размахала ръце:

Като се стъмни, Иван направил всичко по ред. Василиса се събудила през нощта:

Иван, треперещ, шепне:

Тя отпива, отпуска се и… точно в този момент Иван се вкопчил в надеждата.
И тогава Василиса промърморила:

Иван се опитал да се надъха, напрегнал се… и пак нищо.
Баба Яга изведнъж се появила зад завесата, целият в сажди:

Като млади, графът и графинята много искали деца — тъй че графинята направо отчаяно настоявала: “По десет пъти на ден, само да има наследник!”
Мъчили се години наред — никакъв резултат. Пръснали орди пари по лекари, билки, гадатели и какво ли не, ама бебешкият въпрос си останал все така… безбожен.
Докато един ден някой им казал, че далеч на север, някъде отвъд полярния кръг, в царска Русия, имало шаман от чукчите, който знаел отговорите на всички въпроси.
Графът казал: “Щом е единственото, което може да ни оправи, да го правим!” и двамата се накачили на път.
Като стигнали, работата се оказала още по-сложна: шаманът въобще не разбирал български.
Тогава решили да минат на жесто-мимичен превод — че като няма общ език, поне да има… демонстрация.
Като стигнали до темата за зачеването, графинята се заела да “обясни” подробно, графът пък да “подкрепи” с жестове. Шаманът се засмял, надраскал нещо върху тюленова кожа и ги отпратил — уж с решение.
Графът се мъчил да разчете драсканицата:

Обиколили аптекари, знахари, “специалисти по северни лекарства” — никой нищо не знаел за “Тритеотхол”.
Накрая им дошла идея: щом Европа не става, Америка сигурно ще има поне една лечителка, която да разбира всякакви чудатости.
Отплавали натам и я попитали:

Жената ги гледала дълго, после казала:

Разгледала внимателно тюленовата кожа, намръщила се и накрая отсече:

**“Try the other hole…”**

Лекари звънят на колега-младоженец, за да го поканят на спешна репетиция за… сватба.