Семейни
Бай Славчо разказва за първия си път:
„Бях на 13 години, изпратиха ме на лагера заедно с другарите. Там се запознах с едно момиче — най-старото в групата, ама пак беше само година по-малка от мене.
Една вечер, зад склада, се правим на важни и си шепнем романтични неща… Аз реших да й покажа, че съм мъж: пускам си въображаема смелост и започвам едни намеци, да й грабна вниманието. Почти се получи — точно когато дежурният излезе да обикаля.
На сутринта — край на романтиката. Тя се беше приготвила да се държи ‘непокътнато’, а после стана ясно, че разказала на половината лагер: на приятелките, те на командирите, а командирите — директно на… ‘родителското тяло’ на момичето.
И познай: баща й пристигнал точно когато почнаха да се мерят точките за лагерните игри. Казвам, почна да ме дебне из двора — типично бащински метод: без думи, само поглед.
Аз — кой ще е като мен? Прескочих оградата като спортист, втурнах се към гората. Ама той не бил случаен — прескочи оградата и вдигна темпо… Поне 7 километра ме взе по петите.
Като се изморих, скрих се в храстите и към вечерта посмях да се върна. Момичето ме чакало до столовата.
Каза ми: ‘Недей да се сърдии на баща ми. Обеща, че ако се оправя, ще ме запише на тренировки. Нали… с него много ще се харесаме.’
И аз тогава си викам: явно съм си направил впечатление на човек, който разбира от мъжки бягства.“