Жена ми чисти офиси 20 години! Всяка сутрин,по навик, ми прибира вратовръзката в гащите…
Ама защо!?
За да не й се вижда, че съм мъж… и да не й се разстройва контролът!
Митко, стана един час висиш в банята! Запек ли имаш!?
Таблет имам. Трай малко, бе жена!
Мише, защо се жениш за толкова млада? Ти ще се умориш, а тя ще остане!
По-добре да остане, отколкото да не стигне!
Ммм, откъде ти е този аромат?
От парфюма, който вчера ми купи.
Аз ли? Не съм купувал парфюм…
Е, купи ми де. Виж си портфейла… и какво му липсва!
Много е кофти да си ерген — в къщи не ти е приятно, а навън все едно си на изпит.
Тогава се ожени. Поне вкъщи ще ти казват какво ти е, а не кафенето да те „оценява“.
Може ли във филм да има хепи-енд, ако накрая главният герой се окаже в кома?
Може! Стига комата да е на тъщата.
Можеш, значи, когато поискаш! — каза жената на Генко, като го заварила да сплете с въжето съседа, вместо с тревата. — Ама като кажем „помощ“, все те няма!
Можеше поне малко да подредиш кухнята, след като се прибра по-рано!
Нямах никаква възможност, скъпа…
Защо?
Ами през цялото време те чаках… с широко отворена уста.
Момче, иди до магазина за мляко!
А вълшебната дума?
Нямам я… рестото е за теб!
Момче, като вземаш жена, гледай да е красива, умна, работна, да те уважава и да готви така, че да ти се живее само за това.
Тате, аз гледам… ама тя като ме оглежда, май и аз съм в списъка ѝ.
Момче, на кого си кръстено?
На чичо.
А как се казваш?
Чичо.
Моята жена спи с майстор!
Откъде разбра?
Намерих отвертка в леглото.
Значи, моята пък спи с шивачка.
А ти как разбра?
Намерих метър в леглото.
Мразя мъжа си, мразя го!!!
Защо бе?
Поисках му вчера 100 лв за нови дрехи!
И той не ти ги даде?
Даде ми 300 лв… и каза: „Купи си и щастието, че от теб вече не се търпи!“
Мръсник с мръсник такъв! Каква е тази Даниела? Коя е?
Даниела ли? А-а, да… това е кучката, на която заложих в неделя.
Тази кучка се обади по телефона и каза, че ще те чака в 7 часа пред ресторанта…
Ха! Е, нормално — заложих я, за да дойде навреме… а не аз да търча за нея!
Мъж, гледай само как се търкалят годините… Има ли такова нещо — навремето живеехме на общежитие, карахме скутер, а парите все не стигаха. А помниш ли — всяка сутрин се будехме с чувство, че всичко ще ни е ново, всеки ден!
А бе, лягай сега с някой „нов“ — и ще ти се върне и общежитието, и скутерът, и пак ще ти е ново колко не ти стигат парите… но поне ще знаеш, че си вървим напред!
Мъжко, на къде си понесъл тортата?
Носи я при счетоводителя на жена ми.
Ти сериозно ли? Толкова ли е точен и работлив?
Не бе… просто е слабичък и все му “пасва” да я носи.
Мъжо, бременна съм.
Да бе… От всяка жена го очаквах, ама не и от теб… тоя път поне си представям как е станало.
Мъжът катастрофира, докато карал към работа — кой е виновен?