Мило, счупих големия кристален полилей в хола. Това е на нещастие… много ще се караме…
Аз, поглеждайки боязливо, със смирен глас:
Котенце мое, това са суеверия. Не им вярвай. Може би няма да се скараме…
Хм, скъпи мой… ха дано… но надали. Аз вече се настроих… и тъкмо полилеят ми беше оправданието!
Милорд, Милейди каза, че пак не е забременяла! Трябва ли да се пробва още веднъж, сър?
О, Джон… пак ли ще се налага да си правя онова неудобно „случайно“ преместване, докато тя се преструва, че не ме гледа?
Миме, защо изобщо се омъжи за него? Непрекъснато бърка всичко!
Именно! На мен ми трябва мъж, който поне не прави трудни решения.
Миме, знаеш ли какво иска мъжът ти за рождения му ден, че вече ни е неудобно да го питаме?
Иска да му подарим… перфоратор. Понеже работата му е „само за мъже“ и не иска да се обяснява.
Ама перфоратор?
Да — марка да е германска, да е тежък като него, и да е с куфар. А мултикукъра… него пък иска да му го дадем „в пакет с перфоратора“, защото казва: „И без дупки не става— нито в стената, нито в менюто!“
Миме, мисля, че тайно си с някой!
Ти луд ли си, Лазаре? На още един да й пържа пържени картофки!
Миме, страх ли те е от мен, когато съм без грим?
Скъпа, честно казано… и когато си с грим, пак ме стряскаш, ама тогава поне е артистично.
Миме, ти бил ли си в Испания?
Да.
А във Франция?
Да.
А на Бали?
Да.
И къде ти беше най-яко?
Май… никъде. Всичко беше супер — ама аз навсякъде бях с жена ми и децата…
Миме, ти ми изневеряваш!
Пешо, това не е вярно!
И не с кого да е — с пилешко!
А това вече никак не е истина!
Миме, това сладко направо скърца! Все едно чупиш лед, скъпа!
Любов моя, в рецептата пишеше: „Разбийте три *цели* яйца… докато побелеят.“
Мими, вчера спах с мъжа ти!
Е, и?! Аз с него спя всеки ден!
Да де… само че вчера беше почнал със „сервирайте вечерята“… а ти му викаше: „Грешен хотел!“
Мими, защо си си сложила пиърсинг на езика?
За да привличам мъжете…
Ей, това няма да ги привлече.
Напротив! Нали знаеш как става: казвам им „Само погледни…“ и след малко добавям: „…и дишай внимателно, че имам две топки и три скоби!“
Мими, къде намери този богат мъж?
В магазина!
Как тъй го прецени?
Облече си маска на входа, а като излезе, му я върна на гишето… и той сам си плати!
Мими, не е ли крайно време да се омъжиш?
Не знам… все ми се върти в главата твоя Петър.
За мъжа ми?!
Ами да. Представям си, че ми се пада същият късметлия идиот…
Мими, омъжи се за мен!
Ама гледам, че вече си си сложил годежен пръстен…
Да, да… само че този е от вчера. Днес отивам да взема по-скъп — да не се излага бъдещата ми жена.
Мими, ти влизала ли си в някакъв спор с мъж?
Къде ли не съм… вдигнах тостове, карах се за последното парче пица… и пак накрая се оказа, че спорът е за кой е бил в кухнята.
Мими, ти пък за какво ми е този златен пръстен? Много е лъскав!
Нищо особено, лельо. Какво има вътре?
Късмет, лельо!
Е, ама късметът нали е жив?
Жив е… само дето „късметът“ отдавна го няма приживе, а пръстенът си го носи за спомен.
Мими, цял час висиш в кухнята и не можеш да си приготвиш супа? Толкова ли е трудно?
Ами… докато я поръчам за “домашна доставка”…
Мине, к’во правиш там при лепенката?
Ами звучи като котка, но не мърда…
И к’во от това?
Ми влязоха мишки!
Ми ти не викаш, значи ли, че си „страшна“?
Абе не съм красавица, ама като видят, и те пищят!
Миро, защо никога не ме слушаш, когато ти говоря?! Винаги чувaш само това, което ти се иска!
Разбира се, миличка… ще пия още една биричка.
Миро, ти ме обичаш повече от нея! И ако те хвана пак в леглото с нея, си събирам багажа и си тръгвам!