Ники, пак ли се напи кат’ свиня?! Вчера бях щастлива, че те видях трезвен!
Днес е мой ред да съм щастлив.
Ники, ти съпруг ли си или салата от лук, бе?! Напоследък ме гледаш все едно съм украса! Нито питаш, нито се интересуваш… Ама как да е — жива ли съм, умряла ли съм, добре ли съм или имам някакъв проблем — теб не те е грижа, бе, човек!
Не е вярно!
Как не е вярно? Виж какво става. Прибирам се вечерта. Цял ден не ме чу, не ме видя. И като се появя, ти: нищо. Не те интересува как е минал денят ми.
Е, добре де… Как мина денят ти?
Ооо, чудесно! Точно на време да се сетиш! Ами, Ники… днес бях на лекар!
Аха…
АХА?! Само това?! Случайно да ти хрумне да ме попиташ нещо човешко?
Какво да те питам…?
Ами например: „Как си? Нещо ли те боли? Лекарят какво каза?“
Оффф… Да, бе, да! Как е докторът? Добре ли е?
Никога не съм изневерявала на мъжа си.
Ами стига си се хвали, бе! Кой ти вярва, като всеки път се връщаш с нови оправдания!
Никога няма да забравя как се запознах с жена си в мола!
О, романтично ли беше?
Не бе… Проверявах дали децата са добре — и тя излезе от тоалетната, държеше секундач и ми каза: „Пет минути — до смяната на памперса… после пак!“
Никой не ме разбира.
Аз те разбирам, скъпа.
Тогава толкова ли е трудно да слушаш, вместо да ме поправяш?
Нютон е казал: „Аз съм най-разумният човек, защото знам едно-единствено нещо.“
И какво е то?
„Че ако паднеш, няма да е от небето… а от канапето.“
А как е стигнал до извода?
Жена му му го е доказала, като го е изпратила да си „вземе нещо“ от долния рафт.
Няма да ям тия кюфтета!
Защо?
Ти каза, че са отврат!
От врат, ма… от врат!
Няма ли да се ожениш?
Ами… аз вече гледам сайтове за обяви.
Защо “обяви”, бе?
Защото навсякъде пише: „Търси се…“ — и аз се търся.
Обади ли се Марин на Иван за срещата?
Да, но го помоли малко да я отложим.
Защо?
Ами каза му: „Миличък, ти ще ме видиш последен… когато свърша с всичките си планове!“
Обвиняеми, защо сте влизали в един и същ магазин три пъти с взлом?
Първия път взех обувки за жена ми. Втория и третия път ходих да ги сменям… защото всеки път казваше: „Тези са за другия крак!“
Обичаш ли жена си?
Разбира се! Аз обичам всички жени — просто тя ми е “най-важната” заради домашното.
Обичаш ли ме още толкова лудо, мили мой?
Да, разбира се. Ти си ми най-ценното нещо, ама точно затова… вече те „прибрах“ в джоба си — няма да те изпусна!
Обичаш ли ме още?
Как така? На теб да не ти отказвам… Обичам те. Ама на една съседка от третия етаж — не.
Обичаш ли ме?
Да.
А кога ще си готов да ми купиш пръстен?
Защо бягаш от въпроса?
Обичаш ли ме?
Погледни часовника и преброй минутите. Толкова те обичам!
Но… сега е скучно и никой не си мърда.
Именно!
Обичаш опасностите и неконтролирания риск?!
Влез по тъмно в детската стая… и се надявай, че подът няма да те познае!
Освен че пише с грешки, дъщеря ви пише и с псувни!
Ами старае се детето… учи, напряга се, прави грешки, изнервя се… и като не й излезе матурата, почва да си „довършва“ домашното с думи.
От вашия апартамент ли се чу снощи вик: „Пожар!“?
Да.
Какво стана?
Жената ми загряваше аванса… и като го вдигна, нещо се запали — димът беше само от главата ми!