Само един… но е като гарнитура: никъде не се намира, а всеки ден някой казва „намерих го“… и пак го няма.
На каква възраст е жена ти?
В разцвета на проклетията си.
На колко години е мъжът ти?
Не знам, ама ако се съди по думите му, е с година по-млад от нашия по-малък син.
Как така?
Той го пита: „Ти на колко си, бе, батко?“
На колко години сте? — пита съдията свидетелката.
Последва красноречиво мълчание.
Добре — казва съдията, — щом не искате да ми кажете, ще накарам дамите в залата да я определят вместо вас… с едно условие: да не гадаят „по лицето“, а „по мъдростта“.
На теб чашата ти е по-голяма, отколкото на мен!
Не си прав, скъпи! Чашата е по-малка — затова и в нея се побира по-малко бира!
Наборе, за 15 години два пъти се женя и пет пъти се развеждам. Карък ли съм, идиот ли съм, що така?
Не бе, ти си Властелинът на пръстените! Само че пръстенът не издържа, а не ти…
Наистина ли искате да се разведете с жена си? Вие сте си живели заедно почти дванадесет години!
Какво, мислите ли, че досега не съм страдал достатъчно?
Наистина ли не знаеш от кого е бебето ти?
Нали знаеш, че не съм любопитна… просто никога не питам, защото после трябва да ми отговорят.
Най ми е трудно да се напия пред моята.
Що така?
Защото като кажа „само две“, и тя вика: „Добре, ама ти къде ще сложиш третата?“
Не знаеш какво е удоволствието да си ерген!
То и ергените не знаят.
Не знам какво да правя? — оплаква се шофьор на приятел.
Вчера пак, като излязох от паркинга, заварих полицията пред колата…
И това проблем ли е? Нали са те хванали, ще ти дадат талон и готово.
Е, още не са стигнали до драстични мерки. За начало пренаредих таблото на обратно… и уж да изглежда, че не съм карал, а съм бил бутан!
Не ми говори така на висок тон, да не съм ти ученик!
Как да не си, бе… аз съм ти преподавател!
Ох, професоре, извинявайте, че подремнах… но гласът ви е като на класната — само дето вместо „забележка“ вече ми подписвате дисциплинарно!
Не пия, имам язва…
Спокойно, и аз имам „язва“… само дето е хронична — женена съм…
Не разбирам защо на мъжете им е позволено да имат само по една жена, а не и повече.
Защото като се ожениш, ще разбереш: законът не се интересува от справедливост, а от това да защити онези, които не могат да се защитят… докато мъжът си търси втората.
Не разбирам от какво се оплакваш! Всяка сутрин ти нося кафето в леглото. От теб се иска само да станеш, да го смелиш… и после да го свариш.
Ама чакай, ти говориш все едно съм машина!
Не, бе… ти си майсторът — аз само нося!
Не стига, че пак се прибра пиян, но и целият ти гръб е като карта за пътешествия! Къде беше?
Няма да повярваш! Гълъб ме взе на спускане!
Не стига, че пак се прибра пиян, но и цялата ти врата е цапната с кал! Къде беше?
Няма да повярваш! Конец ме вдигна и ме закара!
Не ти ли е жал? Всичките ти колеги са с деца, само ти не!
Жал ми е… ама как да им помогна?
Нещо друго да ти купя?
Да ме прегърнеш, да ме обичаш и да кажеш, че никога няма да ме оставиш.
От Лидъл ли…? От Лидъл питам дали нещо ти трябва?
Нещо ми се струва, че този суп да ми е твърде гъст…
Готвих го точно по рецептата. Там пишеше: „Късайте лук на тънко, та да стане за час“.