Тогава вземи и на мен едно… че аз да не остана гладен, нали?
Мила, струва ми се, че ме обичаш все по-малко и по-малко…
Не е така, скъпа, обичам те точно както и преди! Само дето ти постоянно отслабваш… и затова изглежда, че любовта на единица килограм намалява!
Мила, ти вече май не ме обичаш!
О, напротив! Аз си обичам — просто първо минавам през чуждите жени… после се връщам при своята!
Мила, тока и водата пак поскъпнаха! От днес да пестим и да се къпем заедно, че и сметките ще станат като за мерцедес!
Не се притеснявай… Аз вече спестих. Къпах се при комшията — тя се пени, а аз плащам нула.
Мила, ще ме вземеш ли с колата?
Не!
Е-е-е, ай стига, защо?!
Защото вчера ти си ми обеща, че ще ходиш пеша… и понеже днес ти купих супер удобни маратонки за 200 лева — с подметка, която „смачква“ разстоянието. Така че… прибирай се пеша!
Мила, ще ме заведеш ли на цирк?
Не мога… който иска да те гледа, да дойде вкъщи.
Мили, готова съм за деца!
А аз не!
Е, няма как… лятото свърши. Дойдоха да ги връщат от село — значи и ние трябва да ги „прибeрем“.
Мили, скоро ще имаме бебе!
Супер… А аз си мечтаех да стана пилот на самолет…
Миличка, ако замина на командировка, ти какво ще правиш?
Каквото и ти, разбира се.
А, тогава няма да ходя!
Миличка, имам две новини за теб — едната добра, едната лоша.
Дай добрата!
Печелим!
Как така “печелим”?
Спечелихме делото… а лошата е, че отсега ти ще плащаш!
Миличко, така ми се спи… Хайде бе, мама, утре ще ставаме рано!
Мамо, хайде да поиграем на нещо… Само малко.
Добре, давай.
Искам да играем на ремонт! Аз ще съм майсторът, а пък ти — шефът.
Давай, че ми се спи.
Детето изправя табуретката, взима чука от шкафа и отива до вратата:
Слушай, шефе… вместо да се моташ, я вземи да излезеш и купи на майстора един истински… молив!
Миличък, аз тъпа ли съм?
Не, разбира се, зайче!
Лъжеш!
Не те лъжа, мила. Само че имаш нещо на челото.
На челото?
Не, не на това. На другото.
Миличък, без чорапогащник съм…
Трай малко! Другата седмица вземам заплата, ще ти купя нови.
Мило, вече сме женени… можеш ли да ми кажеш с колко мъже си била преди мен?
Не. Ако ми кажа, ще ми се обидиш.
Няма да се обиждам.
Добре… трима.
Трима?! Аз съм първият, нали?
Не… ти си четвъртият.
Мило, виж какъв е чудесният ден!
И какво намекваш?
Нали сам каза, че в един прекрасен ден ще си тръгнеш… и да не закъснявам!
Мило, едно прасенце ми каза, че не можеш да пържиш.
Да бе, и кое е това прасенце?
Ами ето това, дето си го турил в маслото още като сурово в тавичката.
Мило, как се правиш толкова гладък след бръснене около устните?
Подсушавам внимателно и минавам с устни отгоре… като по часовник.
Тогава ела за малко… че ще ти дам работа по същия часовник.
Мило, прибирам се! НосА си шампанско, ще пусна пяна в банята, ще светна свещички… нали разбираш намека ми, а?
Абе, Росе… ти кво, ще са проповядваш ли, ма?
Мило, стига си ревял пред мен!
Това е нов етап в отношенията ни, любов. Значи, че ти се доверявам.