Тя пак е победител… както винаги. Само че този път спорим с прахосмукачката.
Ало, господине, от полицията се обаждаме. Намерихме жена Ви.
И какво каза тя?
Нищо.
Не е тя!
Ало, магазинът ли е?
Складът е.
Има ли бърза доставка?
Няма проблем… ще чакаме.
Ало, миличка, какво предпочиташ — йод, превръзка или сироп?
От какво ли се обаждаш?
Не от какво… от аптека!
Ало, полицията ли е? Жената ми изчезна!
Ще я обявим за издирване, но ни трябва описание.
Разбира се! Висока е, руса, с характер… и ако я намерите, гледайте да не ѝ мине през ума да ви пита къде съм аз.
Ало, скъпа, можеш ли да говориш тихо?
Мога!
Тогава слушай сега… не, май не можеш. Спри телефона, влязох в кухнята и вече крякаш от телевизора!
Ало, търсите ли касетофон?
Да, интересуваме се.
Чудесно, но имам едно условие.
Какво?
Трябва да го занесете така, че да не го чуят жена ви и съседите.
Алоо, скъпи, на линия ли си? Можем ли да поговорим?
Не съм на линия… ама сме в морето, та уж сме в контакт през сателит и е скъпо.
Добре тогава. Ти не говори — само си изключвай звука!
Ау, че хубаво детенце! Как се казва?
Маргарита!
На кого е кръстено?
На мама Марга и на свекървата, дето и лочи джобовете!
Ауу, не! С моята жена вече не се диша!
Ми тогава се разделете!
Айде пък ти! Тя ми съсипа целия живот, та сега аз ще ѝ го оправя… да ѝ стане още по-зле!
Ауууу, к’во става с асфалта?
К’во има?
Не слагай „тунинг“ в бюджета си, миришльо… Пак ще стане като в Созопол — купиха ФИАТ ПУНТО и го разкрасяват като самолет.
Б. Дизраели: „Това, което наричаме обществено мнение, всъщност е обществена емоция.“
И затова като някой викне „така се носи“, всички веднага „се чувстват“ на едно и също мнение.
Баба ми знаеше в кой ден ще умре… и то не само деня — ами и минутата!
Екстрасенс е била?
Какъв екстрасенс! Съдията ѝ каза.
Баримор, какъв е този вой, който се раздава откъм блатото?
Господин… вие тъй като тъй не заведохте жена си на море, нали?
Баща ти в къщи ли е?
Не, излезе за малко.
За малко… на почивка ли?
Не, с майка ми.
Бесна съм! — жалва се жена на приятелката си.
Веднага след сватбата започнаха да ми минават номерата…
Какви номера?
Петьо! Пише ми “Ще се видим”, “Липсваш ми”, “Обади се”… А уж е женен.
Е, и какво?
Ами стана ми странно, защото не съм аз, приятелко… На другия номер си пада! И всеки път, като му звънна, ми казва: “Иван пак се обажда, бе…”
Боже мой, колко си отслабнала!!!! Какво ти се е случило?
Знаеш ли… моят мъж ми вдига скандали… направо не издържам! Така страдам!
Какво чакаш? Хвърли го!
Сега не мога! Още 5 килограма трябва да сваля… от нерви!
Божичко, женен съм за костенурка! — въздъхна той, като едва успя да дръпне новите си чорапи изпод леглото й…
Брат, снощи видях извънземни!
Ай стига бе! Верно ли?
Да бе, появиха се направо под прозореца… ама преди да се оженя не бяха идвали!
Братле, как се изтърпяваш тая твойта бе?! От както ви познавам, само ти се кара, мрънка и те върти?! Някога въобще била ли е с нещо “нормално” настроена?
Е, боже опази! Като е в добро настроение — тогава мълчи… и почва да те пита къде си бил.