Шефе, трябва да ми вдигнете заплатата! Голямо семейство издържам.
Колко човека са, Мимо?
Четири – двама мои и двама от “помощния” отдел…
Как така два от помощния?
Ами те идват всяка неделя на гости — и все аз съм виновен, че “нямам достатъчно”.
А ако ме нямаше, какво щеше да правиш?
Щях да правя същото… само че в друга компания!
А бе прасе, как не те беше срам да излапаш цяла къща яйца?
Епа, я хапнах едно… и то се оказа, че било „от оня“ — едно не стига, два ражда!
А бе, защо всяка нощ аспираторът ти почва да бучи, все едно е на протест, а не да смуче?
Ми… не знам! Сигурно има въздушни вълнения!
А бе, мила, ти па нищо ли не пипаш у дома?
Еми не, как ще пипам… Като бях малък, все ми повтаряха: „Не пипай това, не пипай онова, не пипай нищо!“
И…?
И сега продължавам — щото, ако не пипам, поне няма кой да ми вика!
А бе, ти змий ли си татуираш ли?
Всичко татуирам…
Щото моята си е харесала един татус за гърба… и сега ми вика: „Хайде, покажи как става!“
А бе, ти няма ли да ме запознаеш със семейството си бе?
Не мога! Майка ми е на почивка, баща ми работи, а брат ми е… на диета.
А как го остави сам да дойде с колата ти до клуба?
Нали знаеш — оставих му ключовете и му казах да си кара внимателно.
И това ли го спря да не дойде с теб?
Монтажната пяна може да спре много неща… включително и колелата!
А моята приятелка е учителка по български в начален курс.
Е, и?
Ами ето какво ми написа като домашно: „Драги, когато пишеш, не бъркай ‘в’ със ‘ъв’, не слагай запетаи на място, където няма дъх, и като се карате — не използвайте обиди, а въпроси. После седни, обясни и… четворка.“
А твърдите ли, че този човек, който едва се държи на бастуна ви, е пребил някого?
Ами да! Преди да се срещнем, още нямаше бастун…
Абе какво си направил бе! Това дете дето го взе от училището не е нашето!
Спокойно, жено! Нали утре и без това ще го връщаме… само че на майка му, с папката по домашни!
Абе ти… имаш ли все пак някакви чувства към мен?
Разбира се!
И тогава защо не ми предложиш брак?
Как защо? Защото едното чувство към теб не е достатъчно — трябва първо да ми мина и чувството за здрав разум.
Абе, какво обикаляш целия офис така нервно? Стига си ходил от бюро до бюро като търсиш нещо!
А бе, човек, глей как гръмна! Токът спря… а аз си оставих кафето на котлона!
Е, ай ся… голяма работа… ще налееш вода, ще го загрееш наново.
Е, аз от това съм нервен, я! Ако кафето стане “разтворимо” без мен… ще ме обвинят, че съм го превърнал в прах!
Абе, мръсник! Откъде са тези чорапи в джоба на панталона ти?
Стига си мрънкала, бе! Комшията ми ги даде. Казал, че ги е забравила при него… и да ги върна на „правилния човек“!
Аз съм във възторг! Вече 20 години сте заедно с жена си… и пак се държите за ръка, когато излизате!
Е, да… ако я пусна, веднага ще ме хване за поръчките.
Ако веднага не спреш да се правиш на глух, няма да чуеш какво ти казвам цяла седмица!
Чакай, скъпа… това ми звучи като “говори само за себе си”, но без мен!
Ако се наложи да остана още една седмица в командировка — казва мъжът на жена си — и не успея да се върна за празника, ще ти пратя картичка по пощата.
Може и да не я пращаш — отвръща тя. — Аз вече я имам… в джоба на палтото ти, точно под билета.
Ако се наложи да остана още малко в командировка — казва мъжът на жена си, — и не мога да се прибера за Великден, ще ти пратя телеграма.
Може и да не пращаш! Вече я получих — стои си вътре в чорапа ми!
Ако шефът ти разбере, че си си взела апартамент, веднага ще те уволни!
О, аз няма да му кажа!
Ами ако ти дойде сметката за ток?
О, тогава той няма да посмее да погледне— ще се ужаси от цената!
Ало! Извинете, безпокоя ви съседа отдолу. Може ли да ми донесете малко… тоалетна хартия? Сега съм в тоалетната, а тя свърши.
Сам ли сте вкъщи?
Не, жената ми е в кухнята.
Е, какво става?! Не може ли да я помолиш?!
Ами… не мога. Жената е на хартия.
Какво?!
Лаптопът е при мен — и ще го пусне на статус във Фейсбук, както преди:
„Хора, мойта няма как да си избърше гъза без мене…“