Вицове за Семейни

В каква форма водата има най-голяма сила?

Във формата на мъжки обещания.

В какво се измерва любовта?

В промили…

А защо?

Защото като падне под критичното, никой не е виновен — просто всички са “на нула”.

Ванка, къде хукна така?

Бързам да си платя дълга!

Ама ти, Ванка, нали работиш в другия край на града!

Да… ама там дългът ми още не ме е настигнал!

Ванка, пак ли се вайкаш от сутринта? Какво има?

Мисля, че ще стане беля…

Каква беля?

Не знам още каква, но преди да излезе, шефката ме погледна и каза: „Само да не направиш онова…“

Ванче, мъжът ти изглежда толкова умен и начетен… сигурно всичко знае, нали?

Напротив… дори и не предполага!

Ванчо, това какво беше?

Плащам си апартаментния дълг.

Абе, Иване, три вноски не са никакъв дълг, а капка милосърдие!

Вече втори път се женя… и най-после разбрах какво всъщност искат жените!

Какво им трябва?

Спокойствие… и някой да им обясни как работи това „вече три пъти“.

Вече не ме цениш!

Глупости. Аз никога не съм те ценил… просто преди го криех по-учтиво.

Вече трети месец я игнорирам, а тя пак ми звъни и ми праща съобщения без край!

Защо я игнорираш тогава? Не ти ли харесва?

Харесва ми… ама мъжът ѝ не ми се кефи!

Вие ли сте главният инженер Петров?

Да, аз съм.

Толкова много съм чувал за вас!

Да, ама нямате снимки!

Вие мислите ли, че съм толкова доволен за нищо?

Ами да, защото мама падна и си изгуби ключовете…

…и аз ги НАМЕРИХ!

Значи си ги прибрал?

Не! Намерих ги под търпеливия ми поглед!

Вие с жена си карате ли се понякога?

Никога. Само се разбираме.

Аха… А как тогава тя показва, че е недоволна?

Пуска Веси Бонева. И като почне да кряска — знам, че съм сбъркал.

Виж, маце, ако те хвана с друг, ще те убия, ясно ли е?

Ясно!

Какво точно “ясно”?!

Че не трябва да ме хващаш!

Виж, скъпа! Падаща звезда! Намисли си желание!

Да си купим жилище скоро!

Оопс… грешка… то било хеликоптер!

Вижте какво, половин час държите слушалката и само въздишате. Дайте аз да се обадя, докато се сетите какво искате…

Не ми пречите, моля ви. Аз си говори с жена ми… тя току-що влезе в стаята и сега проверява дали мълча „от любов“!

Винаги ли ще ми бъдеш верен? И няма ли да погледнеш някоя друга?

Успокой се. Ти си ми приятелката… и ще си останеш такава завинаги — само че като приятелка.

Влади, що си тъй кахърен, що си тъжен, братко?

Аз и Ива… няма да се женим.

Защо бе?

Познаваш я… знаеш, че обича много парите, лукса…

Знам. А ти що не и каза, че чичо ти е много богат?

Казах и!

А тя?

Рече:

От утре ми викай вече — госпожице… че като гледам, ще ми се полага.

Влюбен съм във Италия! Обожавам я!

Ама как, ти никога не си ходил там?!

Аз не съм, но хладилникът ми яде най-вече „в нейните“ доставчици… два пъти в годината.

Врачка ти предсказа ли, че жена ти ще те напусне?

Не бе… каза ми, че ми предстои прекрасно бъдеще! Само че с нова диагноза… „сам“.

Все така очарователна ли е жена ви всеки ден?

Да… Само че вече ми отнема по два часа, за да ѝ го кажа — и после още толкова, за да ми повярва.