Добре тогава — защо се ожених за теб и толкова години живея с теб?
А, ето сега плавно стигаме до въпроса… защо всички мъже са мишки?
Всички жени са ужасни манипулаторки!
Всички ли?
Да. Кои други да наречем „жени“, ако не те?
Вуте, тичай, тичай по-бързо, свекърва ти се затвори в мазето!
Ама моля ти се, аз от мазе вода не пия.
Вчера защо не беше на училище?
Бате се разболя…
Е, и?
Карах му колелото…
Вярно ли е, че всички около теб ти завиждат за щастието?
За съжаление да. Не само приятелите… ами и децата ми.
Как така децата ти?
Ами откакто им казах, че вече не ме харесвам… те започнаха да искат да ме “заменят” с някой по-успешен.
Вярно ли е, че заради това момиче ти не само спря пиенето, отказа цигарите и престана да изчезваш по нощите, ами и се записа на курс и си вдигна средния успех?
Вярно е.
Е, тогава не мога да разбера защо не я вземеш за жена?
Защото като видях как с тези качества ставам все по-напред… реших, че мога да си намеря и по-добро момиче от нея.
Вярно ли е, че млякото помага за паметта?
Да, особено ако е прясно… защото тогава си спомняш къде точно си го оставил, преди да изстине!
Вярно ли е, че на кораба жената носи голямо нещастие?
Вярно е. И като я качат — всички викаш: „Айде, стига толкова бедствия!“
Ами защо?
Защото като е влязла при капитана, след нея идват и всички останали… със същата сума за багаж!
Г-н адвокат, нали обещахте, че ще я оправдаете, бе?!
Обещах… но по време на процеса се оказа, че клиентката ми е прекалено убедена — не можах да взема думата от нея!
Господа! — хвали се сър Уинслоу пред дружината си в клуба. — За една нощ сложих шапка с перо наведнъж на двама господа!
Как успяхте? — питат го.
Ами… перото беше от собствената ми възглавница. Първият дойде да я търси, вторият — да се оправдава.
Господин Адмирал! — докладва морски офицер на командващия флота. — Инцидентът с миноносеца „Незапалим“ е овладян! Екипажът за всеки случай го изгаси… като го качи на сухо!
Господин адвокат, нали ми казахте, че ще я оневините? А сега я осъдиха!
Щях, господине… Само че в съдебната зала тя ми се лепна като на магия и не ми даде да си отворя устата — нито една дума не можах да кажа за защита.
Господин капитан, корабът потъва!
Спокойно, няма страшно.
Колко е до най-близкия бряг?
Две-три мили.
А в каква посока?
Вертикална.
Господин полицай, аз съм чужденец искам убежище, социална помощ и топла супа!
Какъв чужденец си ти бе, като си от Кюстендил? От кого бягаш?
От свекървата… тя все казва: „Само да видя какво си донесъл“… и после почва да го връща!
Господин поручик, вие мен обичате ли?
Как да ви кажа… Какво мислите, че правя в момента?!
Господин съдия, искам незабавен развод!
Какво наложи това, госпожо?
Той се ожени за мен само защото мислеше, че съм богата.
А какво ви кара да вярвате в това, госпожо?
Каза ми го сам — че не обича парите, ама “някой трябва да носи наследството”.
Вярно ли е това, господине?
Не е вярно, господин съдия. Изобщо не се интересувам кой е наследил — мен ме интересува само дали жена ми ще продължи да подписва документите навреме.
Господине, вашият шеф изглежда много млад!
Разбира се — той всеки ден си пиe кафе… с изключително свежи зърна. Дори не го оставят да остарее.
Господине, вече изхабихте три жокера. Всички участници са на ръба на силите, а залата ви чака да приключите. Кажете най-сетне „Да“ или „Не“!
Добре де… може ли да се обадя на приятел?
Младежо, тук не е „Обади се на шефа“, а ритуална зала!
Господине, купете цветя!
Не, благодаря… жена ми е сложна работа — само въздишки ми иска. А любовницата е практична: ако и дам цветя, ще ми върне касата, ама не и сърцето.
Господине, купете цветя, за да зарадвате дамата!
Няма нужда… Жена ми иска само внимание, а любовницата— само кеш. Цветя за никого няма.