Спомняш ли си, мили, когато се запознахме за първи път?! Мислехме, че всичко ще е рай — безкрайна любов, вечни вечери… А сега?!
Хайде, само още една порция кюфтета ми тури… да ми се оправи настроението.
Тате, мама като ми се кара, да се оправдавам ли?
Има два начина, сине — или се оправдаваш, или мълчиш, но и двата не помагат!
Тате, тате, каква е разликата между пушката и картечницата?
Ами… как да ти обясня – представи си, че първо ти правя забележка аз, а после майка ти…
Разликата е, че пушката „казва“ веднъж, а картечницата не спира да повтаря, докато и баба не чуе.
Тате, тате, купи ми велосипед!
У дома и без това е прекалено шумно, не! – отговаря таткото.
Моля те, моля те, купи ми! Обещавам, ще карам само когато спиш!
Ти питаш ли баща ми за нашия брак?
Да, обадих се да му кажа.
„Не знам кой говори, но щом звъниш, значи е сериозно.“