Моята жена прочете „Колобок“ и ми роди едно дете, ама чак прескочи цялата къща!
Вторият:
Моята жена прочете „Котаракът и обувките“ и ми роди пет деца — всеки ден сменяха обувки, сякаш котаракът им водеше обувките им…
Третият се изтегля:
Пооомооооооооооооооощ! Жена ми чете „Ловджията и вълците“… и аз вече си мисля, че няма да са деца — ще са цял ловен отряд…
Семейни
Трима приятели — лекар, архитект и адвокат — спорили какъв е бил Господ по професия.
Лекар, естествено — рекъл лекарят. — Извадил ребро от Адам и го “лекнал” като направил Ева.
Не! — разпалил се архитектът. — Господ е архитект. Първо е имало хаос, а той от хаоса е подредил света — земя, морета, планини… всичко по проект.
Добре де, а хаоса кой го е създал? — прекъснал го адвокатът. — И къде в документите пише кой носи отговорност за претрупаните глупости?
Семейни
Трима разхождайки се на остров попадат на канибали. Царя на канибалите им казва:
Ще ви убием, ама може да се спасите. Трябва всеки от вас да намери по три плода от един и същи вид.
Първият се връща — носи три банана. Канибалите го оглеждат и викат:
Трябва да ги изтръскате в устата, без да правите номера и без да си мръщите физиономия!
Той се насилва, обаче му се сгъва на врата и… айде — убили го. Вториият се връща с три боровинки. Настанява се, тъкмо да ги захапе и третата идва — и той се разсмива. На небето се срещат двамата и се чудят:
Как умря?
Аз носех банани… ама като ми се наложи да си “вкарам честно”, ми стана смешно и си направих физиономия.
А ти?
Аз бях с боровинки… тъкмо свършвах третата и гледам как наскача другият с три ананаса, размахва ги като грамофон… и аз се засмях от страх, та ме довършиха!
Семейни
Трима се фукат кой какъв “гигант” има:
Моят е петнайсет.
А пък моят е двайсет.
Моят е трийсет и три!
Ей, с кво го измери бе?
С кантар, брат… като стигна трийсет и три, просто се счупи маркуча.
Семейни
Трима си говорят:
Аз съм археолог. Изследвам древни цивилизации и затова си карам прашния джип Land Cruiser.
А аз съм дизайнер на табели. Работя със светлини и неони, та колата ми е ярко зеленият Nissan Neon!
Е, аз пък работя в лаборатория за ДНК анализ на старинки… и затова колата ми е кафявият Ford Probe — винаги е „проба“, докато я изчистя.
Семейни
Трима тираджии от Англия, Франция и България си приказват. Англичанинът вика:
Като се прибирам, пускам фаровете на камиона отдалеч, за да знае жена ми и като вляза — яденето е на масата, всеки път.
Французинът се усмихва:
А аз като се прибирам, първо звъня предварително, че съм тръгнал. Жената като ме чуе по телефона, всичко е готово — и винаги ми посреща с усмивка.
Българинът:
Аз като се прибирам… нищо не правя предварително. Спирам камиона, угасям всички светлини, включвам аварийните… и се провирам тихичко в къщи като крадец.
И досега жена ми е на масата… ама щом види, че няма и къде да избяга — ми приготвя свинското най-вече на глава.
Семейни
Трима тираджии си говорят и единият казал:
Аз като се прибирам, надувам клаксона още на магистралата. Като стигна до вкъщи — ракия, салата и сядам спокойно.
Вторият се изсмял:
Твоето нищо не е. Аз надувам клаксона от началото на града. Като стигна на масата — ракия, салата… и жена ми вече гола, облечена само с „чакай малко!“
Третият се засмял още по-сериозно:
Аз пък спирам мотора, гасим фаровете, паркирам пред входа, взимам една щанга и надувам клаксона… после бягам през задната врата.
Другите двама го гледат шашардисано:
И какво става?
Еми… досега само един ми избяга.
Семейни
Трите думи, които всеки мъж се надява да чуе от жената си:
Миличък, имаме… кредит!
Семейни
Трите основни въпроса в къщи: 1. Кой иска да мие чиниите? 2. На кого му обяснявам аз, че не си ми отговорник? 3. А ти пък кой си, та да ме питаш?
Семейни
Трите фази на „надебеляването“ при мъжете от здравословна гледна точка: Първа — не толкова опасна — все още можеш да си го сложиш в погледа. Втора — опасна — вече се вижда само когато се наведеш… и то случайно. Трета — свръх опасна — не можеш да видиш нищо… защото не знаеш къде отива всичко — и кой всеки ден ти „излиза“ нови сантиметри!
Семейни
Тропане зверски по вратата в 7 сутринта в къщата на семейство Костови. Мъжът сяда по боксерки, наднича през шпионката и направо подскача към спалнята да буди жена си:
Мими, Мими, стани бе! Ставай веднага! Веднага ти казвам!
К’во има, бе?
Ти знайш ли кой чука на вратата?
Кой?
Тя… Аман от нея! Дяволът. Цялата в червено, с рогца и с едни тефтери в ръка. “Кой е виновният?” вика. За теб ли дошла, за мен ли? Аз викам “За мен!”, ти викаш “За мен!”, а тя: “Абе, стига приказки, подписвайте!” — и хоп, откача!
Ей сега ще я видиш ти к’во ще прая аз тая…!
И жената изскача по халат навън. Започва се караница, рев, мятане на чехли и след малко — здрав бой. След двадесет минути:
Ганчо… Ганчо, бе, ела да пийнем по една ракия! Тая я няма вече.
Замина ли?
Да.
И за кого беше дошла?
За теб.
Абе за мен? За к’во?
Искала да те води в “Професионалния дом за таланти”…
“Професионалния дом” — що за ад е това?
Ми нали ти все разправяш, че тук си нямаш късмет — че в онова място работата била по-лесна, хората по-кротки и заплатите по дебели… Там щял да ти е къде-къде по-добре.
Семейни
Трудът е песен, ама някои така я подхващат, че после и авторът им я търси!
Семейни
Тръгнал Станьо за Германия. Казали му да говори кратко, за да го разбират по-лесно. Пристигнал там и казал:
Доообър ден. Аз съъм Станъюу от Бългаария. Доооошъл съм да ви изнеса урок по футбол.
Посрещачът рекъл:
Доообър ден. Аз съм вашият гид. И аз също съм от Бългаария.
Станьо въздъхнал и казал:
Ей, ама тъй като сме и двамата от Бългаария… защо и ти си говориш на немски, пък аз на немски не мога да си вържа бутонките?!
Семейни
Тръгнали Бай Гани, французинът и японецът с един самолет на околосветско и се разбрали: като минат над всяка страна, всеки да хвърли по нещо, от което там има много. Летели, минали над Франция. Французинът дръпнал една торба с багети и ги пуснал през прозореца.
Ама защо хвърляш хляба? Няма ли да ти трябва? — чудили се другите.
Ох, спокойно — в нашата държава багетите са изобилие… даже на тон!
Продължили. Минали над Япония. Японецът взел кутия с уши от риба и ги метнал през прозореца.
Какви са тия работи бе?! — възкликнали.
Спокойно, в Япония това е най-нормалното нещо за закуска — имаме предостатъчно.
И така минали над България. Бай Гани взел един чувал с ябълки и го изсипал отгоре.
Защо ябълки, нали има и други неща? — попитали го.
Други, други… — усмихнал се той. — Ябълките са си ябълки. У нас има толкова, че като ги пуснеш, направо става реколта.
Кацнали после да видят какво е станало. Първо в Франция — гледат една баба със сърдит вид, до нея лежи… купчина хляб.
Защо така? — питат я.
Как защо?! Вчера си бях подредила масата да чакам внучето… и изведнъж от небето — багет след багет! Смляха ми цялата покривка!
Следва Япония. Слизат и гледат едно дете плаче, а около него хора тичат с престилки.
За какво плачеш? — питат детето.
Мама беше решила да отвори магазина, а от небето паднаха уши… само уши! И сега всички мислят, че това е нова тенденция и не спират да поръчват!
И накрая кацнали в България. Гледат едно хлапе се дави от смях.
Ти от какво толкова се смееш? — питат го.
Ами днес само седнахме да ядем — и дядо вика: „Ябълки ли търсите?“ — и тъкмо си вдигнах чинията… на главата ни кацна най-сочната една!
Е, и?
Е, и… докато я чистихме, къщата се напълни със семки! Днес поне никой няма да скучае!
Семейни
Тръгнеш да се развеждаш, започват делбите, сметки, нотариуси… и като стигнеш до имуществото, разбираш, че бившата ти не ти беше “половинката” — просто май сте стигнали до 90% съвместимост… само че в полза на нея.
Семейни
Трябва да сме благодарни, че Господ не ни дава всичко, за което го молим… Защото ако мине утре някой да си пожелае „още една заплата, без работа“, ще стане чудо… но и ние ще фалираме от благодарност.
Семейни
Турист минавал през едно село и останал като гръмнат — толкова деца щъкат по улиците, че чак се чудиш дали не е празник. Спрял един местен и го попитал каква е тайната.
Каква тайна бе? Няма тайна. Има един автобус, дето минава през селото в 5.20 сутринта.
Автобус? И какво общо има това с децата?
Ами всичко! В 5.20 вече е толкова „никакво“ време… Няма смисъл да заспиваш пак, а пък за работа — още не става. И какво остава? Да излезеш навън и да се чудиш на кого му е дошло да кара автобус толкова рано. Та нали… децата са първите, които се чудят.
Семейни
Турист се разхожда из гората и се заблудил. Зърнал малка къщичка и почукал на вратата:
Има ли някой?
Има — чули се детски глас.
Твоят татко тук ли е?
Не, излезе преди малко.
А майка ти?
Майка ми беше тук, ама и тя излезе.
Добре де… вие никога ли не се събирате заедно?
Събираме се, ама не в горската… тоалетна!
Семейни
Турнир по бойни изкуства. По програма идва ред на самураите. Излиза японски самурай. Съдиите отварят една кутийка. Оттам излита пеперуда. Самураят със светкавично движение вади меча, чува се вж-ж-ж-жик! На земята падат четири крилца от пеперудата. Публиката е във възторг. Излиза китайски самурай. Съдиите отварят една кутийка. От нея излита оса. Самураят вади меча — вж-ж-ж-жик! На пода осата вече е нарязана на парченца. Публиката е във възторг. Излиза еврейски самурай. Съдиите отварят една кутийка. Оттам излита комар. Самураят вади меча — вж-ж-ж-жик! Комарът продължава да бръмчи и да обикаля. Съдиите:
Ма-ма! Как така комарът ви остана жив?!
Самураят:
Досега никой не е чакал „вярва ли“… докато аз му правя обрязването!
Семейни
Турчин, американец и Бай Ганьо изчезват в пещерата в Родопите по време на експедиция. Заклещени — няма храна, само вода от подземна река и надежда. Първа седмица глад — турчинът казал:
Братя, аз се жертвам за вас!
И си отрязал парче, та да “хранeт” другите. Втора седмица глад — американецът:
Guys, I’m sacrificing myself for you!
И си отрязал крак, че да има за “supper”. Трета-четвърта седмица глад — Бай Ганьо вече едва говори, мисли, мисли… и накрая се надървил:
Ей, сега ще дам нещо и аз…
Турчинът го погледнал и отсече:
Чакай, аз знам какво да стане!
И си отрязал още едно “за късмет”. Бай Ганьо го гледа кръвнишки тъпо и пита:
Къф късмет бе, хора?! Вие хапвате по едно парченце и си лягате… А аз мислех, че ще става истинско ядене!