Семейни
Три садистки си разменят идеи за „възпитание“.
Първата: Прибирам се вкъщи, връзвам мъжа си за стола и един час пред него стоя гола и безмълвна — да се чуди и да страда.
Втората: Пф! Това е смешно. Аз прибирам се, събличам го, слагам му нашийник като на куче и го карам да ми носи чехлите и да ми ближе петите — усмихнат, естествено.
Третата: Ех, вие май сте прекалено меки… Срам ме е направо! Нима така се отнасяме с „тези“ животни? Аз например — прибирам се, завързвам го за стола, залепям му устата с тиксо и два часа му описвам какво ми се случи: какво каза Мими, какви намаления видях в мола и защо според „Космополитан“ не било мъжка работа да не ми обръща внимание.