Тъщата, за да вдигне настроението на зет си, се хвана за сърцето и изпъшка:

Зетят веднага:

Тъщата:

Тъщата:

Зетят:

Тя беше отрудена многодетна майка. Вечер, щом се върнеше от работа, вкъщи я посрещаха три дечица, които я гледаха с ей такива гладни очи! Две си бяха нейни — гладни за храна… а третото — от съседката. То не беше гладно за ядене, а за „една лъжичка от супата“, дето уж „няма да стигне за всички“.

Тя беше толкова ядосана на мъжа си, че вместо да го дочака да се прибере, почна да му спорѝ по телефона още докато е на работа — и накрая му каза: „Спокойно, аз вече се помирих… с моята версия!“

Тя и Той в леглото. Той чете книга.
Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя има четири деца — три са си нейни, а четвъртото е „само подарък“ от свекърва ѝ.

Тя към него след първата брачна нощ:
„Скъпи, обещай, че поне сутрин ще можеш да станеш… или и това ще чака да ти го кажа?“

Тя ми вика:

Аз ѝ викам:

Тя:

И аз изпратих най-голямото — да не останем гладни…

Тя му каза:

Той се замисли и въздъхна:

Тя се омъжи за него, защото го обичаше.
Той го обичаше, защото тя се омъжи за него.

Тя, иронично:

Той, без да се замисля:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Тя:

Той:

Тя:

Обаче аз съм тук… с теб!

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той: