Скарахме се с жената… Три дни не си казваме „здравей“… И после—ей така, да не се губи практиката: е*и и кефа!

Скарахме се със жена ми за някаква глупост. Аз й викам:

Тя се завъртя като мъгла, донесе ми чаша, ама не вода — лед! И ми се подсмихна:

Скитал в прерията един каубой — огладнял, прегорял и докрая му се допяло. Само че наоколо нямало ни стадо, ни жена, ни нищо за ядене. Най-накрая, като не издържал на глада, се скрил зад една купчина кактуси, смъкнал си колана и започнал.
След малко свършил, облякъл се и въздъхнал със съжаление:

Сключи брак с човек, който може да готви — защото красотата с годините си отива, но вкусната манджа… никога!

Скоро е Нова година — жените ще окичат елхите, а истинските мъже ще окичат своите дами… с нови лампички на „къде е пазаруването?“

Скоро след социалната революция изпращат агитатор в едно село в степите да говори против суеверията.
Събрал селяните, речи им три часа — убедително, с примери, с лозунги, докрай.
Накрая ги пита:

Селяните се споглеждат и отвръщат:

Скоростта на звука е едно много относително нещо. Родителите ти казват нещо като „Я стига вече!“, но при теб то пристига чак когато навършиш 30… и тогава вече е твърде късно, защото си свикнал.

Скочи от моста, за да разбереш дали имаш криле!
Ако не паднеш по-бързо от мисълта си — значи или летиш… или просто си ужасно тежък.

Скучно ми е... Роман сам няма да стане:

Скъпа Съпруго,
През изминалата година се опитах да те ухажвам интимно 365 пъти. Успях 45 пъти, тоест средно веднъж на всеки осем дни. Ето причините, поради които не стана по-често:

И за тези 45 пъти, в които все пак успях, романтиката беше зле, защото:

Скъпа ти си моя компютър — цяла вечер ме „ъпдейтваш“, а накрая пак ми казваш: „Няма връзка!“

Скъпа! За теб съм готов на всичко: да ползвам асансьора вместо стълбите, да изкача седем етажа!
Знай, че по пътя към теб няма да ме изплашат никакви препятствия — ще ги заобиколя, каквото и да стане! Обичам те!!!
п.п. Ще те видя в неделя, ако не ми се наложи да ходя до магазина за яйца.

Скъпа, защо си толкова мълчалива и намръщена?!?

Скъпа, какъв подарък искаш за рождения си ден?

Скъпа, ти си невероятна като тези цветя!

Скъпи Бял Приятелю,
ето една малка истина за теб, да не я научиш късно:
Като се родя — черен съм.
Като порасна — черен съм.
Като се разходя под слънцето — пак съм черен.
Като ме свари дъждът — черен съм.
Като ме накаже страхът — черен съм.
Като ме тресне болест — черен съм.
Като ме погребат — пак съм черен.
А ти, Бял Приятелю,
като се родиш — розов.
като пораснеш — бял.
като те хване слънцето — червен.
като ти стане студено — син.
като те стресне нещо — жълт.
като те прихване болест — зелен.
и като те свърши светът — сив.
И после имаш смелостта да ми казваш „различен“,
а твоите цветове ги броят само на картички!

Скъпи дами, не позволявайте на коня да ви казва колко сте тежки — магарето и без това има повече „опит“, ама си мълчи.

Скъпи ми синко,
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в един вестник, че човек най-често попада на неприятности, когато е в радиус 30 километра от дома си. И понеже ние много държим да си жив и ти, така се местим—все по-далеч.
Няма да ти дам адрес, защото последното семейство там си взе къщата с адреса. Така че вече се водим „съсобственици на мястото“, без адрес, ама със самочувствие. Има място и за пералня. Само че не сме сигурни дали пере. Миналата седмица сложихме вътре едни дрехи, затворихме капака, дръпнах синджира… и оттогава всички дрехи са някак „на самостоятелно пътуване“.
Времето тук не е лошо—само дето не спира да се разказва на работа. Дъжд вали два пъти седмично: първият път за 2 дни, вторият път за 5. И все по-често си мисля, че не вали, а просто си репетира.
За палтото, което искаш да ти пратим: чичо ти Гошо каза, че ако го изпратим с копчета, ще стане тежко за пощата. Затова ги отрязахме и ги сложихме в джобовете на палтото. Само че после пощальонът го огледа, па каза: „Странно… няма адресат.“ И го върна.
Миналия ден Муньо си заключи ключовете вътре в колата. Ние се притеснихме, понеже си отвори колата след три часа и през това време ни изкара нас двамата—баща ти и мен—от вътре. Оказа се, че „вътре“ било в навика му, а не в колата.
Сестра ти роди бебе тази сутрин. Но още не знам какво точно е то, защото сестра ти все казва: „Не го пипай, да не стане инат.“ Пък и много прилича на теб—ама на теб, когато си закъснявал за училище.
Вуйчо ти Крум падна в казан за ракия. Някакви хора го издърпали, но не навреме—та той се опита да се измъкне геройски, само че се оказа, че геройството му е било… леко на водна пара. После го кремирахме и горя цели два дни. Краката му още са по-скоро „във фаза на мисъл“.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дни, докато се возеха в самосвал. Мишо пуснал спирачките „на малко“, отвори си прозореца и успя да се изплъзне навън, ама другите двама не успяха да махнат задната преграда и се удавиха. Мишо каза, че било „най-лесното изпитване“ и веднага си намерил ново място за катастрофи.
Няма повече какво да ти кажа, синко. Нищо извънредно не се е случило тук—освен всичко, което се случва, когато си наясно с неприятностите и не можеш да ги избегнеш, само ги разнасяш.
С обич, Мама

Скъпи мъже!
Пишем Ви ние жените. Хайде най-после да поправим онези “исторически несправедливости”. От днес Вие ще ни водите по ресторанти и нощни клубове, ще ни обличате, ще ни купувате скъпи бижута, ще ни слушате оплакванията от резултатите на сериалите и “къде е конецът на сюжета”, ще ни возите в лъскави автомобили и ще ни ги подарявате за рождения ден — да, точно Вие! Ще ни заведете в екзотични страни, ще ни чакате с часове пред магазините и в салоните за красота… и за всичко това — само ще ни *хвалите колко сме страхотни*!

Скъпи мъже, ако искате да промените света — направете го, докато още сте ергени. Ожените ли се, вече не командвате: светът се върти, но телевизорът си избира жена ви — и то на канал “днес не може, утре!”.