След 35 години брак, в леглото.
Тя:

Той уморено се обръща, прегръща я, въздиша и пак заспива.
Тя:

Той едва-едва се понадига, промърморва „едно…“, и пак се унася.
Тя:

Той изведнъж се стресва, сяда и рязко става.

След 35 години брак, в леглото.
Тя:

Той уморено се преобръща, прегръща я и пак заспива.
Тя:

Той, сънен и раздразнен, въздъхва:

Тя:

Той я целува набързо и пак се унася.
Тя:

Той рязко се отмята, става от леглото и започва да рови из нощното шкафче.

След 37 години брак Джордж зарязва жена си Маргарет заради млада секретарка. Новата му половинка настоява двамата да живеят в мултимилионерския му дом, а Джордж, понеже има пари за адвокати, успява да издейства къщата при развода.
Дава на Маргарет три дни да се изнесе — и й отсича, че всичко било „много бизнес, много професионално“, разбира се.
Първия ден тя само подрежда в кашони.
Втория ден — идват двама хамали и вадят нещата като за преместване… почти както си му е редът.
Третия ден Маргарет се настанява за последно в трапезарията, пуска нежна музика, си прави луксозен десерт и се отдава на последни спомени.
Когато свършва, минава стая по стая, оглежда всичко, после отваря кухнята, взима една… да кажем, специална „находка“, и започва систематично да я оставя на най-логичните места — точно там, където никой няма да се сети да търси: в релсите, под подложките, зад первазите… и най-вече по прътите на завесите.
После изчиства, прибира останалото и си тръгва — усмихната, спокойна, все едно е приключила поръчка.
Първите дни Джордж и новата му любов се чувстват върхово. Къщата — лукс, блясък, усмивки.
После започва „загадъчното“. Първо едва доловим аромат, после все по-упорит.
Пробват всичко: миене, почистване, проветряване, вентилация, абсорбатори. Поръчват дезинфекция, за която домакинството трябва временно да напусне.
И дори като си мислят, че всичко е оправено, миризмата се връща — този път „по-уверено“.
Гостите започват да отлагат посещения. Подизпълнителите спират да отговарят. Прислужницата казва, че не може вече.
Накрая Джордж и младата му жена се отказват. Изнасят се. Отчаяни.
Един месец по-късно, дори с намаление наполовина, къщата никога не намира купувач.
И тогава Маргарет, уж случайно, се обажда на бившия си мъж:

Джордж въздъхва и му разказва цялата драма с къщата, която не може да се оправи.
Маргарет го изслушва учтиво и казва:

Джордж, мислейки, че тя няма представа колко ужасно мирише мястото, се съгласява — и сделката е уредена за час.
Седмица по-късно Джордж и новата му жена стоят усмихнати и гледат работниците как опаковат и пренасят всичко обратно в стария им дом.
Включително… прътите за завесите.

След 62 години брак, в една зимна вечер те седяха в хола и си правеха каквото си му беше ред. Дядката — вперил нос във вестника. Бабето — с иглите, някакъв поред чорап за „още една зимна победа“. Само часовникът тракаше — така, все едно мереше колко още остава до смяната на скуката.
Най-сетне бабата се обърна към него, въздъхна и изригна:

Дядката не отлепи очи от печата и тихо промърмори:

Бабата се скова за секунда, после се засмя:

След Бъдни Вечер:

След баня една жена излиза на терасата гола до кръста, преметнала само една кърпа:

След венчавката Ваньо спира попа и му казва:

Попът се усмихва:

Ваньо се замисля, оглежда залата и накрая изважда една банкнота.

Попът веднага бърка под расото, мрънка си нещо, преброява и казва:

След втората брачна нощ съпругът казва на жена си:

Тя:

След двуседмична командировка на планината млад мъж се прибира вкъщи. Съпругата го посреща, прегръща го силно и направо го „заковава“ с гореща целувка:

Мъжът се усмихва и казва:

След десет години безоблачен брак една жена казва на мъжа си:

Мъжът я поглежда и усмихнато отговаря:

След дъждовна нощ. Жената:

След дълга и уморителна сватба най-после младоженците са сами в стаята си. Щастливият съпруг се отпуска на леглото и въздъхва:

След дълга командировка мъж се прибира у дома. Жена му го посреща и казва:

След дълга раздяла Иван и Петър се засекли пак на спирката. Погледнали се, прегърнали се братски и почнали да си приказват:

Тръгнали двамата. Неусетно стигнали до блока. Иван погледнал прозорците — тъмно, спокойно — и шепнешком:

И така станало. Иван отворил вратата, прекосил смело спалнята и вече почти стигал кухнята… Тогава зад него Петър едва-едва прошепнал:

След жесток семеен скандал Мими вади последните си два аргумента: ( • ) ( • ). Става, гледа те спокойно и казва: „Няма как да спорим — аз съм абсолютно права за всичко!“

След излитането командирът започнал да обяснява през микрофона маршрута и колко ще трае полетът, но явно нещо му убягнало — забравил после да го изключи. И така цялата дискусия в кабината се разнасяла право в салона.
Втори пилот се обърнал към него: „Командир, а сега какво ще правим?“
Командирът, без да мисли много, отвърнал: „Ще си пийнем по едно уиски… после ще дойде ред на старшата стюардеса!“
Стюардесата, която тъкмо минавала с количката със закуските, чула всичко. Вдигнала се на бегом да предупреди: „Господа, не може така — всичко се чува в салона!“ Само че се подхлъзнала по пътеката и паднала.
Тогава една възрастна жена се притекла, помогнала й да се изправи и въздъхнала:
„Спокойно, момиче… Не се нервирайте — казаха, че първо ще пият уиски!“

След като изгледали всички сезони на „Стъклен дом“, семейство Попстрелкови от село Голям Дъбовец решили, че е крайно време да се убедят с очите си в чудото. Качили се на влака тримата — баща, майка и син тийнейджър — и потеглили към София с надежда за много „на живо“.
Още щом пристигнали, започнали да обикалят: гледали паметници, снимали се, пъхали нос във всякакви магазини и заведения. Бащата цъкал с език от „уау“, майката — от цените, а синът — от менюта, които били толкова скъпи, че направо се чудел дали не са изписани на шега.
Най-накрая стигнали и до Стъкления дом. Влезли вътре, тръгнали по витрините, огледали се, въздъхнали, па пак въздъхнали — и точно тогава в тълпата майка Попстрелкова се изгубила. Никъде я нямало. Търсили я по магазините, по входовете, даже попитали хора, дето не трябвало да ги питат. Нищо.
Като не останало какво да правят, бащата решил да си починат малко. Седнали за миг, а точно пред тях — две врати, които се плъзгали сами настрани. Над тях след затварянето им започнали да светят цифрички като в караоке, само че без песен: ту една, ту две… ту три… после изобщо объркване на логиката — 3-2-1.
Бащата зяпнал и решил, че сигурно е някаква атракция: „Кой знае какво пък е това чудо…“ — и в този момент вратите се отворили и вътре излязла възрастна, дребна, дебела госпожа, все едно е излязла от учебник по „какво е средна възраст“. Зад нея вратите се затворили, цифричките мигнали: и после — обратно.
След секунди вратите пак се отворили и оттам излезла млада девойка — висока, стройна, с къса пола и такава походка, че човек направо забравя какво е дошъл да прави. Минала край двамата Попстрелкови с вид, че светът ѝ е длъжен, и даже не ги погледнала, сякаш са били рекламни пана.
Бащата и синът останали като препарирани. Ченетата им висяли, очите им — като объркани лещи на фотоапарат.
Най-накрая бащата се съвзел, обърнал се към сина и с шепот, който едва не разтърси коридора, изсъскал:

След като изцъкала всички хубави филми по телефона си, жената въздъхва към мъжа:

Той (мислейки си):

След като натъркаля момчето си, бащата казва:

След като прочетох “Кама Сутра”, най-накрая ми стана ясно защо жените най-често избират позата: “Айде утре… днес съм с главоболие”. Книгата всичко го обяснява — просто не го пише с думи, а с тъй нареченото “глава над възглавницата”.