Сине, изпращам ти 20 лв., както помоли — и понеже държиш на точността, ще те поправя: „двайсе“ не се пише с две „и“, а с една.

Сине, като пораснеш, какъв искаш да станеш?

Синът довел булката у дома. Всички седнали и дълго мълчали, сякаш чакали знак. Накрая бабата въздъхнала:

Синът към майка си:

Синът на психоложката в магазин за играчки никога не реве и не се тръшка, ако иска да му купят играчката. Той започва по-отдалече:

Синът пита баща си:

Синът пита баща си:

Синът разказва у дома за любимата си:

Майката въздъхва доволно:

Синът решава кръстословица:

Синът свири на китара, а котката мяука.
Влиза бащата:

Синът се прибира късно вкъщи.
Бащата пита:

Синът се протяга към вратата на баща си:

Синът:

Майката:

Синята слива е червена, но само когато се нацупи.

Ситуацията, в която мъжът трябва да прояви находчивост, логика и пъргав ум — това каза жената и го посочи с поглед:

Мъжът се замислил сериозно, огледал се и казал:

Скандал между двойка:

Скандал. Мъжът вика на жена си:

Скарали се мъж и жена. Мъжът се прибрал от работа, а на масата намерил бележка: „Ти си прав за закуската — тя е в кухнята, на рафта. За обяда виж в дневника… на страница 215. А вечерята — в Готварската книга, на 317. Ако пак спорим, ще я търсиш ти.“

Скаранoто семейство не си говори вече трети ден.
За сметка на разговорите — започват да си оставят бележки.
Вечерта мъжът мушва на нощното шкафче на жена си картичка:
„Утре те събуждам в шест и половина.“
На сутринта той се буди в девет и намира нова бележка:
„Не се притеснявай — вече е осем без пет. Пак закъсняваш…“

Скарахме се с жена ми — тя казва, че днес нейният ред бил да изнесе боклука. Аз викам: „Добре де, аз ще го изнеса… но първо ти изгаси лампата в кухнята, щото иначе все едно пак аз го правя.“