Мамо, донесох десет чинии!
Не, не десетина… Дай ми всички!
Трябва да се види колко много ще “слагаме” на масата, като баща ти разбере какво пак съм обещала.
Мамо, ела ме вземи! Не искам да ходя пак там с тези деца…
Ники, моля те… това все пак са твоите деца…
Да, ама аз ги родих, не ги отглеждам да ми викат „Татиии!“…
Мамо, защо бутаме колата към реката?
Тихо, сине, ще събудиш татко…
Точно затова — да не се дави, а да се стресне!
Мамо, защо се скарах на тати без причина?
Защото трябва да изтупа дивана!
Ама той нали се съгласи и вече го изтупва.
Е, я… ядосан го изтупва по-добре!
Мамо, защо съседчето ми се казва Трифон?
Защото баща ти вечно му казва: „Наздраве, Трифоне!“ и много го обича празниците.
Мамо, а защо съседката ми се казва Мими?
Защото винаги носи миризми и казва: „Мими, ухае ли?“—и всички се смеят.
Мамо, а защо аз се казвам… Кристи?
Кристи ли? Защото си кристално… ясно търпение нямам!
Мамо, защо татко не говори с теб от сутринта?
Ти знаеш ли как се блокира човек в Месинджър?
Е, той не знае… и постоянно ми пише на “Профил”, вместо в “Къщата”.
Мамо, как се запознахте с татко?
Беше страшно романтично — той ме видя на дансинга и каза, че ще ме заведе вкъщи.
Аз казах: „Добре“, но само ако искаш да издържиш да танцуваме, докато свърши музиката… и тоя издържа — защото беше на същия ритъм като касетофона.
Мамо, кака Иванка, защо няма чорапи?
Защото маме, не ме е слушала и за това са ѝ ги прибрали — така че ти слушай.
Мамо, ами ти като нямаш чорапи, значи ли, че и ти не си слушала?