Преди седмица й писах: „Мамо, ако искаш да ни зарадваш, ела да ни гостуваш и си направи шега.”
И?
И ми отговори веднага… че разбира шегата. Само че току-що по телефона каза, че пристига утре и ще бъде „в отпуска от сериозността” точно както съм поискал!
Майка ти!..
Скъпи, каза ли нещо!?
Казах, че новите ти кецове, които така си захвърлила, че се спънах в тях, паднах, ожулих си коляното, съборих саксията и си надрасках телефона, много подхождат на яке-та, което ти подари ТВОЯТА МАМА…
Мале, защо бебето плаче?
Преместих му леглото, че да си вижда играчките.
Ей, стига бе! Не може така — ако не го местиш и заяждаш с него, няма да знае кого да обвинява!
Мамка му, сине! Махни я тая напаст от мен веднага!!!
Ела, скъпа. Родителите ми май не те одобриха…
Мамо сигурно много ме обичаш!
Защо мислиш така?
Ами всеки път, когато смениш телефона, аз пак съм първият човек, когото ми звъниш… и никога не ми казваш „грешен номер“.
Мамо! Маааамо! Маааааамо! Събуждаш ли се?
Да… тоест събудих се. Пет сутрини — какво има?
Ами… комарите свиркат ли като музика?
Мамо, а мъжът, за дълго ли е?
За цял живот, сине!
Значи такааа, той е... по-страшно и от вечерните задачи, бе мамо!
Мамо, аз никога няма да ви напусна и вас, и татко!
Че как така ще ни плашиш така, като сме си родители?!
Мамо, ангелите чистят ли?
Да, дъще, чистят.
Татко каза на съседката, че ще чисти като ангел. Кога ще запее?
След 5 минути…
Мамо, бай Гошо каза, че неговата леля е по-добра от теб!
И ти какво му отговори?
Че и чичо Мишо същото казва… ама за твоята леля!
Мамо, банята е под мокет: кранът пак протече. Трябва да извикаме водопроводчик.
Още си малък да мислиш за такива работи, свърши си домашното!
Мамо, виж, падна ми една играчка от Киндера… мамо, защо плачеш? Обещавам, ще взема скоро заплатата и ще си намеря работа, честна дума, мамо…
Да бе, бе! Само че ти падна, а аз си взех надуваемата бучка като замяна!
Мамо, виж, това кученце е съвсем безпомощно!
Защо, миличко?
Защото го нарисувах сам — без да ме гледа никой, като истинско.
Мамо, влюбих се в най-добрата приятелка на мама.
Ама тя може да ти е сестра!
Възрастта няма значение.
Я виж, момиче, май не ме разбра… това не е любов — това е ревност!
Мамо, вярно ли е, че вампирите имали зъби?
Не всички, мамо — само тези, които са женени.
А защо?
Защото като хапят… най-вече по нервите.
Мамо, вярно ли е, че трябва да имам собствена глава?
Разбира се, скъпи! И ето какво ще си мислиш ти: че аз решавам всичко, ама ти само кимай!
Мамо, вярно ли е, че трябва да имам собствено мнение?
Разбира се, че трябва да имаш собствено мнение, и сега ще ти обясня точно кое е то!
Мамо, груб ли съм?
Не ми викай „мамо“ пред хората бе!
Мамо, днес в училище рисувахме майките ни!
Че нали вчера пак рисувахте същото?
Ами да… Само че днес учителката влезе и вика: „Рисувайте, ваш’та майка!“
И какво се получи?
Ми… всички нарисуваха едни и същи очи — защото тя пак взе дежурната тетрадка и каза: „Който не е доволен, да си я представи по-красиво!“
Мамо, донеси ми пет лъжици от кухнята.
За какво са ти?
Трябва да ги преброя—да не би баща ти да е сложил само четири, пак да не е казал цялата истина.