Абе, ако знаех, че точно там ще го срещна, щях да си остана вкъщи — да си варя ориз с мляко, зрънце по зрънце, без никакви разходки.
Към жена си трябва да се отнасяш като към съдия: малко да я уважаваш, малко да те е страх от решението ѝ, малко да спориш, но накрая пак да се примириш… и да платиш таксата.
К’ви са тия хора, които се женят по сметка?! Ужас… Добре, да питаме и баба ти какво мисли по въпроса?
Не ми е баба, жена ми е.
К’во обикаляш така нервно?
Виж как пада дъждът, а жена ми е без яке!
А, стига бе, ще се стопли в някоя сергия!
Е, аз за това съм нервен! Не искам да я стопли някой друг в сергията!
К’во се вторачил в телефона бе, какво толкова има там?
Ей сега гледам едни как се спамят.
Ти по-добре гледай жена си!
Тъй де… и то в момента — тя ми е на първа линия.
К’во става бе брат, защо си се намръщил?
Свършиха парите, а обещах на жена ми да я заведа на море.
Спокойно бе, брат! Пък и за какво са приятелите? Аз ще я заведа… на моето море от снимки в телефона.
Леле, тази колко е грозна…
Това е моят син!
Извинете, не знаех, че сте му баща…
Простак! Нейната майка съм…
Леле… Марче, какво е това чудо — какво стана с прекрасната ти фигура?
Ами как какво — родих две деца, после мъж…
И си ги закопала в някое мазе, или ги изяде тортата?
Лельо, защо ми е толкова огромна мартеницата?!
Ами как защо бе?! Да ти е топло… не само на ръцете, ами да стига и за късмета чак до ухото!
Лельо, колко килограма тежиш?
70, но с очилата.
А без тях?
Не мога да кажа… без очилата стрелката на кантара ми изглежда като магистралата — все някъде „минава“, но не мога да я хвана къде спира.
Лили, какво най-много харесваш в мъжете?
Вниманието.
А още?
Обноските.
А още?
Умът.
А още?
Търпението.
А още?
Стабилността.
А още?
Чувството за хумор.
А още?
Е, всичко…
Слушай, всеки път като ми отговаряш така, почвам да губя търпение… и да се чудя кога ще ми кажеш и последното — **“колко струват цигарите”**.
Лъжеш ме, бе, гад мръсен, че между вас нищо няма! Само си пишете, нали?
Да бе… и ти ми казваш “само разглеждам” — ама лайкваш всичките истории, всеки ден!
Любими, какво да готвя за вечеря?
Каквото ти е най-лесно, скъпа…
Най-лесно ми е да ти сервирам мълчание!
Любими, какво ще кажеш да се уединим?
Опитвам се, но ти все ме откриваш!
Любими, къде си?
В чата съм… изгубих се!
Включи навигацията!
Няма! Скарани сме!!!
Любов моя, искаш ли за Свети Валентин колие, или почивка на Малдивите?
Колко романтично… А ти?
Аз? Аз съм мъжът ти, Силвe… но „Силвe“ се оказа, че не ти е човекът.
Любов, какво да ти подаря?
Няма значение, скъпи… само да има кожени седалки, климатик и мултимедия, че да не се дразня в задръстванията!
Любов, личи ли ми, че си отслабвам?
Тсс… не говори сега! Утре ще спорим… дали е от диета или от мацане.
Любооо, защо не ми вдигаш телефона? Пак ми звъниш до изключване!
Ама там, където ме прати, сигналът е толкова слаб, че дори обаждането ми не успява да те стигне…
МЪЖЕ, знаете ли какво е микроинсулт?
Когато влезете в стаята и видите, че жена ви е отворила вашия телефон… и първо се замисли дали да ви каже, че не е изтрил снимките, а само е заключил екрана, за да не ги видите.