Вицове за Семейни

Мамо, не знам какво да правя, сестра ми всеки ден си гризе ноктите!

Е, ти скрий й пръстите!

Мамо, не искам повече да си чистя стаята!

Добре, синко — утре няма да я чистиш. Тогава жена ти ще стане сутринта и ще ти оправи всичко.

Мамо, не мога да разбера кога гаджето ми говори сериозно и кога се майтапи!

Ако изобщо започне да ти обяснява — значи ти лъже!

…А ако мълчи?

Тогава пък планира!

Мамо, ние от къде сме произлезли?

От Адам и Ева.

Ама татко каза, че сме от маймуните!

Да, така е — неговата половина е от маймуните. Нашата си е от Адам и Ева… и не го пипай, че пак ще почне да се закача!

Мамо, омръзна ми… искам да се запиша на училище!

Браво, моето момче. Само не се прави, че не ти се ходи — да не закъснееш за часовете.

Мамо, от къде сме дошли?

От хората… Бог ни е създал.

Но тате ми каза, че сме произлезли от маймуните!

Е, баща ти говори за неговите роднини, аз — за моите.

Мамо, отслабнах с 5 кила!

Сине, все едно да си свалил 5 кила от тенджерата — пак не я прави манджа!

Ама аз…

Маро, виж — и ти едно „ама“ не го прави по-слабо, само по-шумно!

Мамо, познай къде съм!

Сега не мога, звънни ми по-късно.

Няма как — имам право само на едно обаждане. После батерията ми умира… както и търпението ти.

Мамо, познай къде съм!?

Сега не мога. Обади се по-късно!

Не може! Имам право само на едно обаждане!

Мамо, помниш ли онази стара немска кутия за бонбони, дето я пазим от дядо на баща, от баща на мен?

Разбира се, че помня. Защо?

Ами моето поколение реши, че вече не е традиция… ами е просто „кутийка“, която винаги се намира празна.

Мамо, реших какъв искам да стана като порасна.

Аха…

Знаеш ли, има професия – чистач на лунния прах. Когато астронавтите се върнат, човекът обикаля след тях, събира прашинката с четки и я тъпче в чували.

Добре…

Та значи… искам да стана астронавт.

Мамо, с какво се занимава щъркелът, след като донесе бебето?

Ами ляга на дивана, гледа телевизия, яде, пие бира и играе на компютъра… само дето всеки път, като заговори пелена, прескача канала.

Мамо, сигурна ли си, че гаджето ти е истински джентълмен?

Разбира се, миличка! Отваря ти вратата, отстъпва място, плаща сметката… а като се прибера — не звъни, не пише, не тормози… направо е светец!

Мамо, скоро ли ще се върнеш от работа? Вече се налага да те пускам по-често в главата си!

Няма начин да ме чакате. След 3 минути съм в къщи. И поздрави татко от мен — да не ревнува.

Мамо, скоро ще се омъжа.

За кого?

Не го познаваш.

Има ли работа?

Не.

Има ли апартамент?

Няма.

Е, поне да е добре възпитан…

И това не.

Ох, слава Богу, че не го познавам — че иначе ще трябва да го търпим и по цял ден, и после като дойде за вечеря.

Мамо, тази супа наистина ли няма да ни развали корема?

Спокойно, яж! Ако утре пак е почивен ден, значи всичко си е наред… организмът ще си почине с нас!

Мамо, тате има ли си семейство?

Разбира се, че има...

Ами тогава защо го закарахте в нашия вход?

Мамо, тате написа есе!

Откъде знаеш?

Ами днес по телефона каза: „Скъпа, май вече стигнах до заключението!“

Мамо, тате падна от стълбите!

Какво каза?

Да му преброя ли обидите?

Не!

Тогава нищо не каза!

Мамо, тате, представям ви Данчо.

Заслужаваш нещо по-добро!

Но аз го обичам!

На Данчо говоря.