Само глупак казва на една жена да спре да говори! Аз например на моята съпруга ѝ казвам: „Скъпа, не се притеснявай—говори колкото си искаш… само да не почнеш да включваш рекламите, когато си отвориш устата.“

Само един мъж ще ме накара да тичам след него — и това няма да е синът ми, докато не проходи…
Докато проходи, аз ще тичам, но той ще крещи:

Само една жена може да каже „нищо не искам“ — и после да ти се сърди, че точно това не си му дал.

Самолет прави аварийно кацане на остров. Пътниците са пленени от местното племе и ги водят при вожда.
Той ги оглежда и казва:

Всички жени в хор:

Всички мъже в хор:

Самообладание. Когато вместо да повишиш тон на мъжа си, просто му повдигнеш едната вежда и го погледнеш в очите и му казваш:

Самотните жени се оплакват, че всички прилични мъже вече са заети.
Омъжените жени се оплакват, че точно тези „заети“ са си все същите—само дето сега никога не са на разположение.
Извод: прилични мъже няма—има само мъже, които още не са ви разглезили достатъчно.

Санаториум за пушачи. Провежда се лекция за вредата от цигарите. Лекторът вади една хлебарка и пред очите на всички я потапя в чаша с асоциационна „витаминна“ миризма от лют сос.
Хлебарката се свива, опитва се да избяга, но накрая се отказва и умира.
Лекторът се усмихва:

От задния ред се чува глас:

Сара казва на мъжа си:

Сауна. Групово посещение на отряд борци. GSM-те седят наредени на рафта, като оръжия. Единият звъни.

Минават пет минути — пак звън.

Още пет минути:

Още пет минути — пак:

Той хваща телефона, гледа го и вика:

Сашко си обувa гумените ботуши, а майка му казва:

Сватба в Габрово. Бурни танци. Булката хваща микрофона и вика:

Сватба в малко градче. Младоженците останали сами за първата брачна нощ, ама и двамата били така пийнали, че едва намирали леглото. Пред къщата обаче се били насъбрали над трийсет човека от рода на младоженеца — все “да видят чаршафа” дали булката е честна.
Само че булката прошепнала притеснено:

Младоженецът махнал с ръка:

В тъмното обаче се объркали — вместо вино грабнали нещо с ментова миризма и започнали щедро да “припокриват доказателствата”.
На сутринта изкарват чаршафа през прозореца. Всички зяпнали: отгоре се ширнало зелено петно, като от билкова ракия. И пияният баща на младоженеца, целият горд, викнал:

Сватба някъде по Северозапада!
Подпийналият зет се загледал в тъщата и инстинктивно вика на тъста:

В следващия момент погледът му се плъзнал към чашите и той набързо добавил:

Сватба. Всички гости са се наляли до козирката. Домакинът мълчаливо гледа най-пияния кум и казва загрижено:

Кумът се почесва, въздъхва и отвръща:

Сватба. Всички лежат пияни — все едно някой е изключил сватбата от таблото. Изпод масата се надига един и шепне:

След малко един с очила вдига глава и казва:

Сватба...
В енорийския двор попът казва:

Отзад се чува плах глас:

Попът веднага:

Сватбена церемония. Булката е в бяло — цветът-символ на щастието — и развълнувано говори обредникът.

Глас от залата:

Сватбеният марш неусетно преминава в:

Сватовете се хвалят за “качеството”.

Отстрани се обажда бабата от ъгъла към снаха му:

Сватосали се едни хора — сватба, та се чудиш! Е, ама на втората седмица булката се свила и “беж” — у майка си.
Идва сватбата при младоженеца: вдигнал я човекът под мишка и направо у тях, ядосан:

Булката, без да се замисли:

Тъщата се заема веднага, още по-ядна:

Динко погледнал към земята, свалил потурите… и изскочило едно таквоз чудо — като че ли човекът направо е дошъл с мерната лента в джоба.
Тъщата ахва:

А сватята, засмян до уши: