Семейни
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже — казваше се Мария. Пълен романтик беше: все ми повтаряше, че съм ѝ “най-страхотният герой”, “мечтаният рицар”, “човекът от приказките”. Ние се обичахме до мига, в който един ден получих писмо.
То започваше така:
“Скъпи рицарю,
Всеки път, когато се прибираш от двора и влизаш при мен, аз броя минутите. Обичам те толкова, че чак ми се иска да крещя от радост…
Но сега стигам до най-важното. Моля те, прочети това писмо внимателно, защото няма да имаш втори шанс.
Последното ни общо приключение е твое. Аз заминавам завинаги. Оставям ти само една вещ — дръж я в ръцете си… и не я изпускай.
Твоята Мари…”
И да — всичко беше ОК… докато не прочетох писмото през ред.
А то между редовете пишеше:
“Не съм заминавала… просто ти е време да си гледаш нещата — защото май вече си пропуснал ДРАКОНИТЕ в гаража.”