Решили да съкратят конната полиция в София. За по-малко разходи вместо коне дали на двама полицаи по една камила. Камилата хем по-малко зоб яде, хем по-малко вода пие.
В една ранна утрин двама полицаи, препили от Нова година, отишли да хапнат. Закусили набързо, излизат и гледат пет-шест камили на камиловръза, подредени като на парад.

Решили двама ергени да се оженят. Намерили си булки, оженили се. Един ден се засичат и почват да се хвалят:

Решили дядо и баба да се „поглезят“ за последно…
Рекла бабата:

Дядото упорит:

Речено—сторено. Дядото сложил две лъжици отстрани, вързал ги с тиксо, мушнал ги… и единият крак казал на другия:

Решили заекът, вълкът и хамстерът да се правят на тайни агенти.

Реших да изненадам жена си — изпекох торта „Котка“. Седи, хрупа си и пие чай… аз стоя до масата и дебна за похвала.
Накрая вика: „Много е вкусна… ама защо пак си направил блат като за котешка храна?“

Реших да отслабвам и помолих мъжа ми за духовна подкрепа…
Прибирам се вчера от работа и на хладилника бележка:

Реших да проверя колко от приятелите ми помнят рождения ми ден. Пуснах една седмица по-рано дата в социалните мрежи. Първият, който ми честити… беше мъжът ми.

Реших да се правя на майсторка в кухнята. Сготвих спагети с доматен сос и реших да довърша вечерта с десерт — нещо леко като тирамису. Само че в къщи нямаше нито кафе, нито маскарпоне… Имаше единствено шоколад, кисело мляко и една опаковка бисквити. Направих “тирамису” с каквото имах. Опитах — мммммм, направо божествено!
А вечерта, когато мъжът ми си взе порцията и хапна две лъжички, въздъхна, погледна ме и каза:

И точно тогава изведнъж вдигна телефона и се обади на любовницата си:

Реших да се разделя с жена ми и прибрах нейните работи при моите родители. Още на вратата ме посрещна заключено и бележка:
„Сине, събирай сметката! Не ни карай да готвим за двама…“

Реших да се сдобря с жена ми. Викам си: „Айде сега ще й взема рокля, да види, че не съм само критик!“ Купих й една, супер елегантна… Лошото е, че точно се събуди, докато я мерех с метър — да не би да ми се окаже, че ми е тясна „за друго“.

Реших да ставам шофьор. Само че не ми стигаше кола — трябвала ми и вярна медицинска сестра за жена. Чух, че най-стабилните бракове са тези, при които единият кара, а другият знае как се спира навреме.

Реших и аз да свърша малко „мъжка работа“ — да отменя Милото. Легнах на дивана, пуснах си телевизора, цъкам в телефона, глътвам си една биричка, после се протягам… и тежко: спор няма, че е приятно, ама така е. После си викам: „Айде, ще оправя всичко“… и пак — протягам се, взех си още малко… Обичам си Милото!

Решихме с жената да станем членове на една от многото църкви. Условието беше цял месец без лъжи — само истина… Първите дни се справяхме. Втория път, като ни помолиха да помагаме, казах „Да“, и наистина отидох да нося столове.
Третата седмица обаче жената ме подгони: „Купи ли хляб?“ — и аз, за да не излъжа, отговорих: „Купих… но за съседите.“
Като чухме какво става в църквата и после като ни махнаха от таблото „Добре дошли“ в Билла — разбрахме, че тук искат истина… ама да не е за тях.

Решихме с мъжа ми да започнем на чисто. Той така старателно се “реорганизира”, че изобщо не се появи на първата ни уговорена вечер.

Роди ме, мамо, тъпа… пък аз сама ще се бръсна!

Родилен дом. Пред отделението с бебетата — два млади татковци. Единият е като на сватба:

Другият го поглежда кротко и казва:

Първият се намръщи, после се ухили и изсумтя:

Родител 1 и 2 обсъждат татуировката на шестнайсетгодишното „то“.

Родители дали на първолачка си близнаци. Първия ден учителката връща бележка с тревожни твърдения:
„Госпожа Димитрова, в клас децата твърдят, че се казват ‘Джордж Буш’ и ‘Кадафи’. Вярно ли е или просто си измислят?“
Майката веднага отвърнала:
„Ако аз имах двама такива бандити вкъщи… вие как бихте ги кръстили?“

Родители към детето си:

Родители ще излизат на гости. Оставят вкъщи седемгодишния си син сам и му казват строго:

Тръгват си… но майката се притеснява и бащата решава да провери сина как ще реагира като звъннат. Застава пред вратата и звъни.
Глас отвътре:

Бащата, уверено:

Детето, без грам колебание: