Пътуват в едно купе четири мъже. Оказало се, че всички се връщат от баня.
Единият казал:

Другият си помислил:

Третият:

Четвъртият:

Пътуват във влака в едно купе французи — млада семейна двойка и един англичанин. Французите извадили пакетче бисквити, сипали си чай и любезно предлагат на англичанина:

Малко по-късно извадили и малко шоколад, начупили си, благоухали си и пак му казали:

Французойката прошепнала на мъжа си:
„Слушай, това е англичанин. Докато не му вземем настроението, няма да говори дори с нас.“
„Правилно“ — кимнал французинът и започнал официални представяния:

Пътуват във влака в едно купе французи — семейна двойка и един германец. Французите извадили термос, налели си кафе и любезно предложили:

Малко по-късно извадили буркан с мед и една чаша със сладко бренди, сипали си и пак казали:

Французойката прошепнала на мъжа си:

А германецът, без да погледне:

Пътувахме в една кола с две деца. Едното на 1 г. и 10 м., другото на 9. Малкото хленчи за майка си (тя не е с нас), а баткото веднага вади телефона и пуска любимата анимация, та да замълчи „малката машина за рев“.

Пътят към ада е покрит с добри намерения. А пътят към рая? — също… но там вече ги проверяват преди да тръгнеш, за да не си губиш стъпките.

Пътят сам си пробива, ама само ако човекът ходи с карта в главата.
Светът като види посоката, казва: „Добре де… минавай пръв!“

Пясъчна пустиня, жега до побъркване. Един шофьор се вайка, че камионът му не ще да потегли. Сетил се, че наблизо има сервиз за “принудителни” ремонти и отишъл да пита майстора.

Шофьорът се стреснал, качил камиона на кантара, а монтьорът вдигнал ръчната и с точност на хирург ударил ключа “старт” право в купето — все едно да “събуди” машината. Колата изръмжала, подскочила и хукнала като полудяла.

Шофьорът побеснял и се втурнал след камиона.
Тогава се показал шефът на сервиза и попитал:

РАЗЛИКАТА МАЙКА - ЖЕНА
Майка ми:

Жена ми:

Майка ми:

Жена ми:

Майка ми:

Жена ми:

Майка ми:

Жена ми:

Майка ми:

Жена ми:

Майка ми:

Жена ми:

Майка ми:

Жена ми:

Майка ми:

Жена ми:

Майка ми:

Жена ми:

Рабинович звъни на Абрамович:

Работа на мъжа:

Работа на жената:

…че мъжът вече е казал:

А жената:

Работа от вкъщи.
Клиент:

Аз:

Работата на мъжа е да направи „подвиг“ — примерно да прободе дракон, да спаси селото и да се върне с героична визия.
Работата на жената е всичко останало: да му изглади ризата и панталоните, да лъсне меча, да провери доспехите да не скърцат, да нахрани героя сутринта, преди да излиза, да му напомни точно в колко и къде е „срещата“, да му приготви торбата с провизии, да организира дракона да не се загуби и да не пропусне деня на подвига.
И когато мъжът най-накрая се върне победил, жената оправя бойното поле, измива мръсотията от бронята, прибира коня в конюшнята, сортира парчета от дракона за всеки случай, пише доклад „както се изисква“, обновява списъка за следващия подвиг…
После тихо глади ризата и панталоните за следващото излизане — защото мъжът е свършил героично, но жената… жената просто продължава героично.

Работещата българка я чакат двама французи в къщи! Малкият „Бо-но-ви“ и големият „Бо-но-же“…

Работник в почивка. Запалва цигара, гледа надписа на кутията — „Министерството предупреждава: цигарите са опасни за вашето здраве“ — и веднага се възмущава:

Работник се връща от почивка…

Равноправие е, когато жената и с две свои приятелки може в събота да се надигне, да се опияни и да се надира цяла нощ…
И в неделя по обяд да обясни, че „няма нищо общо“ с нищо.
А НЕ, когато двамата само спорите кой да вземе маслото… с нискомаслено или „по-ароматното“.

Ражда се момиченце. Цялото семейство се скупчва около нея и се разстройва от умиление, все едно гледа бъдещето с очите си.
Майката:

Бащата:

Накрая над бебето се навежда бабата и го оглежда от глава до пети:

Бабата:

Разбираш колко много приятели и роднини имаш, едва когато си закъсал с боята за новия покрив на морето — и всички “по случайност” се сещат точно тогава.

Разбираш, че не си любимецът на семейството, когато един ден ти казват:

Разбираш, че си пораснал, когато вече не те подканят да се “скриеш” при гостите, а ти казват сериозно: “Ела, седни до нас—ти вече разбираш.”