Семейни
Разговор между баща и син:
Почти. Има и една особеност… Когато стане време за действие — „бъдещето“ отива да се оправя само, „народът“ чака обещания, „работническата класа“ мълчи, а „правителството“ обещава утре. Разбра ли?
През нощта синът се събудил от рев. Отишъл да види какво става — малкият е направил беля, от онези, дето миришат на спешност.
Отичил в стаята им — намерил само майка си, заспала дълбоко.
Решил да потърси прислужницата, почукал на вратата… никакъв отговор. Погледнал през ключалката и какво да види: баща му в леглото с прислужницата, и двамата „на консултация“, докато малкият „бъдеще“ плаче зад затворена врата.
На сутринта момчето се изправило пред баща си:
Ами докато „Ръководството“… хм… се занимава с „работническата класа“, „Правителството“ спи спокойно, „Народът“ чака да му се обърне внимание, а „Бъдещето“ пак е до там, където няма кой да го забележи — докато не стане прекалено късно.