Първия си милион го изкарах на седмия месец след сватбата — точно на 210-тия ден. Не беше трудно, честно. Просто натрупах… един милион оправдания от жена ми, докато аз само чакам да мине „малко време“ и „всичко ще се подреди“.

Първия тост на сватбата ще го вдигнем за булката — ама на нея ще й е най-близко: бившия мъж… и бъдещия татко.

Първо баба ми, после майка ми, сега и Мутафчийски “давай, идваш, за да се разходиш” — да не би паркът да е безплатен само за деца! Всички искат да съм малък… Айде стига сте ме бутали натам, че и аз искам да си почина, не да се доказвам като играчка!

Първо основно правило на младоженеца:

Сега си в голяма беда… защото жена ти реши, че “след брака” започва нов сезон по домашна кухня—и ти си първият пробен дегустатор!

Първо правило на младоженеца:

После вкусваш от менюто на тъщата… и разбираш защо е “традиционно”.

Първокласник влиза при лекаря в училище:

Първото дете все го къпеха, стерилизираха шишетата и го пазеха от всякакви микроби…
Второто дете – само го бършеха и непрекъснато му казваха да не пипа купата на котката…
Третото дете – ако си беше хапнало от котешкото… спокойно: „Това вече е проблем на котката — да го пази от него!“

Първото нещо, което трябва да запомни никой непотърсил автор, е, че никой не го е карал да пише. След като го усвои това, идва важната част: да не се сърди, че другите хора “случайно” намират време да си публикуват нещата. Джон Фарар

Пътен полицай спира автомобил за проверка. Полицаят:

Водачът:

Полицаят:

Водачът:

Полицаят (замислено надниква в документите):

Пътен полицай спира кола:

Пътнически кораб заобикаля малък остров. По палубата подскача брадясал мъж в изпокъсани дрехи и маха истерично с ръце, все едно приветства цяла делегация. Един от пътниците пита капитана:

Капитанът се усмихва:

Пътнически самолет. Терорист вмъква в кабината, опира пищова в тила на командира и изстрелва:

Асистентът му шепне:

Той вдига пищова и минава нататък. Опира патлака в главата на бортмеханика:

Бортмеханикът спокойно:

След него — главната стюардеса. Пак същото, пак заплахи. Тя се приближава, шепне нещо в ухото му… Терористът пребледнява, почервенява, косата му настръхва и почва да се държи като човек, който е чул най-страшната новина в живота си.
Екипажът използва секундата и го обезоръжава. Всичко е под контрол.
Командирът поглежда стюардесата:

Пътува един българин във влака за Варна. В купето са само той и една много внимателна рускиня — обаче тя не му обръща никакво внимание и си чете книга през цялото време. Той се върти, кашля, оправя си шапката, става да си налее вода — прави всичко, само и само да го забележи… нищо. Накрая не издържал и рязко й отместил книгата.

Тя го погледнала спокойно и казала:

Той се размърдал от изненада:

Пътува жена в автобуса, до нея се провира едра леля и надвесена започва да й вика:

Така няколко пъти и жената една вечер разказала на мъжа си, а той й казал:

На другия ден тя пак се качила в автобуса и оная пак надвесена:

Пътува наквасен в автобуса, държи се за дръжката и се олюлява право към една госпожа. Госпожата го поглежда и му прави забележка:

А той:

Пътува семейство индианци във влака. Най-старият индианец към жена си:

Жената тръгва, поразгледала, връща се след малко със една кана. Вождът пие, доволен, успокоява се. Обаче след малко пак:

Жената пак отива и пак се връща с кана. Пие си вождът, но пак след известно време пак извиква:

Този път тя се връща с празна кана. Индианецът се намръщи:

Пътувал си един човечец за село с каручката и по пътя един французин го ударил леко отстрани с колата и французинът взел да се оправдава:

Нашият:

Пътували в купе семейство — мъж, жена, две деца и още един пътник.
Пътникът цялото време гледал ту към жена̀та, ту към едното дете, ту към другото, като че ли се опитвал да сравнява.
Най-после попитал мъжа:

Мъжът:

След малко пак:

Мъжът:

Пътникът още по-учуден:

Мъжът, вече раздразнен:

Пътникът кимнал, замислил се и като излязоха двамата мъже в коридора да пушат, пак се навъртя към тях и попита:

Мъжът въздъхнал:

Пътникът се усмихнал и довършил:

Пътували във влак мъж и бабичка. Почти през час бабичката изваждала едно шишенце, въртяла капачката и си пиела на спокойствие. Минало доста време и на мъжа му пресъхнало гърлото, ама го било срам да моли.
Накрая, когато влакът влязъл в тунел, мъжът бързо грабнал шишенцето, изтърсил го на един дъх и го върнал обратно. Вън от тунела мъжът въздъхнал, обърнал се към бабичката и казал:

Бабичката го погледнала кротко и отговорила:

Пътувам в автобуса и трябва да подам билета на човека пред мен да го перфорира. Обаче се чудя — да му говоря ли на „ти“ или на „вие“?
Следващата спирка е последна и е в нашия микрорайон.
Човекът е с букет. Значи отива при жена. Букетът е огромен — значи жената е много красива.
В нашия микрорайон обаче има само две много красиви жени: жена ми и любовницата ми.
При любовницата ми отивам аз, а тя… ами тя отива при жена ми, значи той отива при жена ми.
А жена ми има двама любовници — Пешо и Иван. Само че Пешо е в командировка.
И аз се обръщам към него и казвам:

А той: