На един германец му излязла пъпка на гърба. Въртял се, въртял се, ама не можел да я види. Накрая грабнал едно огромно огледало, подпрял го на стената, свалил ризата и се навел. Само че докато гледал, и собственият му морал започнал да го „надига“ — горд като че ли е по инструкции. Германецът въздъхнал и казал:

На един канибал му се родила дъщеря. Излязъл той на балкона да се похвали и викнал на другите канибали:

А те му отвърнали:

На един купон младеж метна око на една мацка и цяла нощ си „говориха“ без думи. Когато на сутринта всичко свършило, той въздъхнал доволно и рекъл:

Момичето се усмихнало и отвърнало:

На един му се роди син.
Приятел го пита:

На един му се родило дете и отива да го види. Акушерката излиза с бебе, той дори не го исква и веднага се развиква:

Акушерката кимва и се обръща към вратата. От коридора се чува лекичко почукване и една жена влиза:

Мъжът я поглежда и направо пребледнява:

Акушерката се усмихва още по-широко:

Акушерката връща бебето обратно и си мърмори сама:

На един мъж колегите му викали „жонгльора“. Един ден, пред жена му, го подхванали така:

Жена му се намръщи:

Те:

Жена му:

На един мъж му дошло до глава да си купи кола на кредит, но началната вноска му била малка. Вечерта разказал на жена си:

Жена му го погледнала:

На един мъж му изчезнала безследно жена му. След седем дни тя се появява и казва:

Мъжът:

Жената:

На един мъж му родило първо детенце. Изнесли го в чакалнята да го поохладят малко, а мъжът, като се зачел, видял в завивките такова същество, че направо му призляло.

Сестрата първо се стъписала, после направо пуснала пара от устата:

Мъжът обаче си бил упорит:

Мъжът се смутил:

Мъжът пребледнял:

Сестрата въздъхнала:

На един мъж му се възпалила нещо „там долу“ и отишъл при лекар да го видят.

Лекарят взел едно шишенце с йод, намазал левия му тътен целия в зелено, надраскал нещо в картона и го пратил при хирург.
Мъжът отива при хирурга, дава картона. Хирургът погледнал и викнал:

Той взел шишенце йод, боядисал другия му тътен в червено, написал и той нещо в картона и го върнал при първия лекар.
Мъжът излязъл в коридора и си рекъл:
„Тия луди доктори как ме маркираха… да не вземат да ми режат нещо, без да разбера! Я да видя какво пише в картона!“
Отваря картона и в него пише:

На един мъж му се възпалили хемороидите. Отива при лекар.
Лекарят го погледнал и вика:

Човекът отишъл, купил краставица, върнал се.

Навел го и започнал мушкането… два-три пъти.

Мъжът платил, прибрал се. Ама след седмица пак същото.
Отивал направо на жена си:

Жената отишла, купила, върнала се.

Жената:

Мъжът:

На един овчар жената взела да го „магира“—взелa да бере душа. Какво ли не правили: билки, чайове, мазила… нищо. Започнали да се подготвят за погребение, хората вече носели черни ленти, а овчарят стоял като сянка около леглото и се чудел как ще преживее без нея.
По едно време, като го обзе нещо като последна надежда, наклонил се към нея и рекъл тихо:
„Абе тя булката така и така си отива… да й ударя едно-две тека за прощаване, пък може да се събуди като я хване ритъмът.“
Речено—сторено. Овчарят почнал да я клати, да й „светка“ с усмивка и да й се държи строго, все едно е на сватба. Умиращата трепнала, на бузите й избила слаба руменина, поела въздух и отворила очи… усмихнала се, като че ли нищо й няма, станала пъргава и отишла право в кухнята да бърка, да готви, да „премята“—жива-здрава.
Овчарят излязъл навън, седнал на прага, хванал се за калпака и почнал да рони сълзи. Приятелите му се втурнали, подлакънвали го:
„Не плачи, бе! Така й било писано… Ти си млад, ще ти намерим друга булка!“
А той се изправил, сопнал се и казал:
„Аз не плача за булката, бе! Булката я оправихме… Плача, че миналата година тате… не я оправихме!“

На един пиратски кораб свършила храната и настанал бунт. Капитанът, без да му мигне окото, решил да сготви папагала си с малкото останал ориз от половин чувал.
Само че папагалът се качил на най-високата мачта и с гръмък глас се провикнал:

На един пич жена му, докато се къпела, подхлъзнала се и си забила „работата“ в мивката, та направо залепнала о плота.
Жена му викнала за помощ.
Пичът дошъл, гледал, дърпал, мачкал — нищо. Изплашил се и извикал майстор.
Майсторът се пулил и рекъл:

Пичът:

Майсторът:

Пичът:

Майсторът кимнал:

Майсторът:

Пичът:

На един продавач на кафе все му “вървяло” назад — клиентите все не се задържали.
Та решил да сложи табела: „КАФЕ против заспиване“!
Речено-сторено… и почнали да прииждат хората, но една баба се спря при него:

На един светофар спират един до друг мъж с БМВ и моторист. Мотористът решава да се закачи с шофьора и му подвиква:

Шофьорът се ядосал, ама не можел да му го върне, защото светофарът светнал зелено и мотористът изчезнал някъде между колите.
На следващия светофар пак се разминали — този път до БМВ-то на шофьора спряла една малка кола. Шофьорът решил да си го върне на човека и го закова:

На един селянин конят му се разболял и той отишъл при ветеринаря да му даде нещо. Ветеринарят му дал прах и казал:

След час обаче селянинът се върнал.

На един човечец коремът му се бунтува. Влиза той, с размах и увереност, в банята и почва да удря по вратите една след друга: първата—заключена, втората—заключена, третата—едва не я разпилява, но най-накрая се отваря. Човечецът се навежда, дава всичко от себе си… и после отдъхва, поглежда надолу… и вижда още два чифта крака пред неговите!
Поглежда нагоре и вижда някакъв тип, здраво вкопчен в стената, ама така… все едно е “по профил” зарисуван—трудна художествена задача.
Плахо се обръща той:

Оня го поглежда, изтрива очи и отсича:

На една алея в парка се разхождали баба и внуче.
Минава една жена и се прехласнала:

Тогава жената се обърнала към бабата:

Бабата въздъхнала тежко:

На една двойка подарили вълшебен часовник. Като го навили, той зашепнал:

Жената натиснала бутонa:

Часовникът мигнал и жената светнала от щастие… а мъжът й станал **десет пъти** по-щастлив, че чак не можел да спре да се смее.

Почнали да падат пари от прозореца като от кесия… само че мъжът й станал **десет пъти** по-богат от нея.
Жената въздъхнала:

Тя се замислила, поклатила глава и казала: