смях по поръчка
Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Семейни
На златната сватба мъжът става за тост:
Наздраве за нея! Младини — първо вдигаше тост с шампанско, после му се носеха пари… а сега — всички вдигат очи като вдигне оцета!
Жената му се усмихва:
Наздраве и за теб! На шампанското не беше пръв — димяха приятели с тебе… а сега оцет си пиеш сам, щото приятелите вече са за салатата!
Семейни
На златната си сватба Г-н Петров и съпругата му седят в изискан ресторант и пият шампанско:
Мила — казва Г-н Петров — помниш ли как всичко започна? Живеехме тогава в едностаен в “Младост”, карах раздрънкана двадесетгодишна “Лада”, а нито пари за ресторант имах, нито за празнична вечеря…
Разбира се, мили мой — усмихва се съпругата му. — И какво? Сега сме в небето! Имаме двуетажна къща, всеки си кара свой автомобил, почиваме в чужбина по няколко пъти годишно и ядем само в такива ресторанти! Всичко е съвършено!
Да… — въздъхва Г-н Петров. — Само че тогава, като се прибирах след работа, бях млад и си мислех, че животът е безкраен. А сега… събуждам се до една умна, спокойна и много… сериозна жена.
Охо! — кимва тя мъдро. — Това ли те тормози? Върви, мъжко, намери си млада, парфюмирана, розова и “разсеяна” — и аз ти гарантирам, че веднага пак ще живееш в едностаен в “Младост”, ще караш “Ладата” и ще имаш достатъчно пари само за сметката… в ресторанта, но на бара.
Семейни
На излет в планината млада семейна двойка се отпуска на тревата и си припомня дните, когато още не са били женени. С тях, на няколко крачки, си играе шестгодишният им син.
Спомняш ли си, мила, на това място бяхме дошли преди девет години… и точно тук се целунахме за първи път?
Тате, а аз къде бях тогава? – веднага го пита детето.
Двамата се споглеждат, поукротяват се, но бащата решава да е „честен“:
Как да ти кажа, миличък… На идване те носеше мама, а на връщане… те оставях аз.
Семейни
На изповед:
Отричаш ли се от дявола, чедо мое?
Не мога, отче… вижте ме! Има две деца от него!?!?!?
Семейни
На изхода към една магистрала в Ню Йорк има огромен сложен надпис:
„Стълбовете ви удрят само ако карате прекалено бързо и първи подадете сигнал за самозащита на собствената си кола.“
Семейни
На касата на “Фантастико” майка с малкия син:
Мамо, може ли една вафличка “Какао”?
Не може, маме. Плати си тука и после ще видим.
Мамо, а може ли и дъвка? Една, само да е “Джъмбо”!
Не, не може. Нали ти казах, че парите не стигат. Тихо, че следващия път!
В същия момент майката към продавачката:
Извинете, може ли да ми маркирате и две бири, червени, “Марлборо” ако ги има… а ако не — “Карелия” бяла… и един лотариен билет, от онези, дето са с пирамидите… Нали знаете — за късмет.
Семейни
На кино със синхронен превод е класика:
How are you?
Fine!
Преводачът го превежда така:
Как го караш?
Слагам си левия край!
Семейни
На колумбийските сватби е прието, щом булката е в бяло, и гостите да са в бяло.
Иначе се чудят: „Кой е булката… и кой е наказанието?“
Семейни
На купон един казва на стоящата до него мадама:
Гледам те и се чудя… да изпия ли още едно, или вече да ти направя комплимент, че не мога да се съсредоточа върху нищо друго?
Семейни
На лекоатлетично състезание по тласкане на гюле. Един от състезателите казва на приятеля си:
Днес ще вдигам максимум. На трибуната ми е жена ми.
Ама какво значение има това?
Значение има — ако хвърля добре, ще ме хвалят. Ако хвърля зле, пак ще ме питат защо съм „нямам сила“… И в двата случая — все някак ще ме довършат.
Семейни
На лекция.
Професорът:
Здравият стоков мениджър трябва да прави по 12 срещи на ден.
Женски глас от първия ред:
Извинете, професоре, по колко?
По 12.
Може ли да го повторите, за да се чуе и на последния ред?
Мъжки глас от последния ред:
Извинявайте, професоре… за 12 срещи ли става дума, или за 12 човека?
Разбира се, за 12 срещи.
Мъжки глас:
Благодаря… професоре, повтаряйте го пак, моля ви — искам да го чуя и аз, понеже при мен явно “срещите” са за двама.
Семейни
На летище Гетуик, при придвижване по пистата, британските табла проблясват и екипажът на „US Air“ прави грешен завой — и се оказва право към друг самолет.
Ядосана диспечерка се вдига на висок глас към екипажа:
„US Air“ 2771, накъде, по дяволите, сте тръгнали? Казах ви: по пътечка **А**! А вие — право напред към **B**! Не мърдайте! На място! Като че ли не знаете разликата между А и B!
Следва пълна истерия:
Всичко объркахте! Ще ми отнеме век да възстановя реда! Стоите там и не мърдате, докато не ви кажа! Инструкции най-рано след половин час! И ще правите каквото ви казвам, когато ви го казвам — ясно?!
Да, мадам — тихо отвръща пилотът.
В ефира настъпва смайваща тишина — всички други самолети се правят на въздух, за да не попаднат в полезрението на диспечерката.
Точно когато напрежението става непоносимо, отнякъде се обажда друг пилот:
Извинете, мадам… не е ли случайно, че **някога** съм бил женен за вас?
Семейни
На летището митничарите спират един мъж с два огромни куфара.
Отворете ги, да видим какво носите — казват те.
Мъжът отваря първия куфар и… вътре — пари до горе.
Ти не си ли някакъв контрабандист? От къде толкова пари?
Мъжът се усмихва:
Абе, господине, сега ще ви обясня… Има едно джобно ножче — сгъваемо — и си стоя в мъжката тоалетна. Когато някой отиде да си пикае, аз му го показвам и му казвам: „Дай 20 долара!“ И хората… знаете какви са — отзивчиви.
Митничарят гледа втория куфар:
А другия куфар? И той ли е пълен с пари?
Не — отвръща мъжът. — В него са тези, които не дават… там са и останалите „издръжливи“ случаи.
Семейни
На магистралата разлято масло.
Задава се едно „Ферари“, поднася над петното, удря се в мантинелата, става на нищо, излиза отвътре брокерът — ядосан, тюхка се, но накрая си казва:
Е, нищо… ще поработя две седмици и ще си купя ново.
След малко идва „Ролс Ройс“, поднася, размазва се, излиза арабинът — петролен бос, цял настръхнал, тюхка се… и накрая:
Е, нищо… ще работя една седмица и ще си купя ново.
По-нататък по магистралата минава „Трабант“. Поднася точно над маслото, удря се, потрошава се целият. Излиза един човек, хваща се за главата и вика:
Мама му стара… дванайсет години бачках, за да го взема това!
Отива при него арабинът и учудено пита:
Абе, приятелю… щом толкова време работиш, защо си купуваш кола, дето се троши за секунди?
Семейни
На малкия Серафимчо за рождения ден му подарили барабан. След 10 дни непрестанно думкане, най-умният от умните комшии дошъл да го пази на балкона и шепнешком му подшушнал на ухото:
А да знаеш какво има вътре…
Серафимчо веднага:
Знам! Бабо! И пак да не пипаш, че е с перце от паун, не с твоите манджи!
Семейни
На международен феминистки сбор се дискутира разпределението на домакинската работа. Изправят се германка, французойка и айше.
Германката казва:
Ние с Ханс като се оженихме му казах: „От утре ти чистиш вкъщи.“
Първия ден — нищо. Втория ден — нищо. Третия ден — изчистено… май.
Французойката веднага:
А ние с Пиер като се оженихме му казах: „От утре готвиш и чистиш!“
Първия ден — нищо. Втория — нищо. Третия — сготвено и чисто… предполагам.
Айше се изправя и казва:
Ние с Хасан като се оженихме му казах: „Ти ще готвиш и ще чистиш!“
Първия ден — нищо. Втория ден — нищо.
На третия… лееекичко се освестих с едното око, щото другото гледаше как пак ми приготвя.
Семейни
На международен феминистки събор се обсъжда разпределението на домакинската работа. Изправя се германката и казва:
Аз с Ханс като се оженихме му казах: „От утре ти ще чистиш.“ Прибирам се първия ден — нищо. Втория — нищо. Третия — изведнъж лъснало, все едно домът сам се е оправил.
Става французойката:
А ние с Пиер… му казах: „От утре ти ще готвиш и ще чистиш.“ Първия ден — нищо. Втория — нищо. Третия ден — в кухнята мирише на гозба, а подът… изненадващо е чист.
И тогава се изправя Айшето:
Ние с Хасан като се оженихме му казах: „Ти ще готвиш и ще чистиш.“ Първия ден нищо не виждам… Втория ден нищо не виждам… На третия ден вече ми се стори, че гледам по-добре… ама не знам дали той се е научил, или аз най-после започнах да игнорирам шума от бъркотията с надежда.
Семейни
На международна среща на французи, германци и българи ги питат коя част от женското тяло е най-привлекателна за мъжете.
Французинът:
Усмивката. Само в нея можеш да се влюбиш от първия миг.
Германецът:
Очите. Там се крие истината и най-силното вълнение.
Българинът:
Най-важни са ръцете — да може жената да донесе още една ракия, че мъжът да не остане “на сухо”.
Семейни
На мистър Смит починала жената — млада, красива, и както му казвали всички: „наистина имаш късмет“. Мистър Смит, като истински джентълмен и англичанин, стоял на погребението като статуя. Само че настрани един младеж се тръшкал и хлипал без срам:
Тя… тя беше всичко за мен! Какво ще правя без нея!
Когато свършило всичко и хората се разотишли, мистър Смит отишъл при младежа и тихо, възпитано го потупал по рамото:
Не се тревожете… и без това следващата седмица ще имам среща с адвоката. Щом тя е „всичко“ за вас, аз ще я заменя с подобна по размера на обезщетението.
Семейни
На митницата в аерогарата пристига жена с два куфара. Митничарят посочва първия и пита:
Какво има в този куфар?
30 милиона лева.
Нещо ми се струва прекалено за един човек…
Нищо работа — казва жената, — това са дарения.
Значи имате много голяма благотворителна организация?
О, не. Работя си сама.
Добре… тогава сигурно сте го събирали дълго време?
Ами… към три седмици.
Митничарят я гледа учудено. Тя пояснява:
Отивам в тоалетната. Когато някой влезе да си върши работата, аз го спирам любезно… вади се нож… и започвам да моля за дарение.
И дават ли?
Дават, и то с удоволствие.
А какво има в другия куфар?
А, вторият е за онези, които не дават… разбирате ли — те имат по-бърза смяна на мнението.
Всички категории →