Семейни
На една женица от село й дошъл на гости зетят. Посрещнала го с усмивка до ушите. А щом седнал да яде, тя нарамила масата — отрупала я с всичко, което може: кюфтета, печено, суджук, сланина, луканка, баница, домашни сладка, туршия с оцет „като за здраве“, и ракия, дето „само погледнеш ли — и ставаш човек“.
Синът ѝ го дръпнал настрани и се разкрещял:
Мамо, ти не си права! Аз цял ден работя — и у дома, и на нивата! От зори до мрак — крак не подвивам! Даже аз л*йната на добитъка изринавах! И какво? Храниш ме с постно! А този готованец, дето само се настани и каза „ха-ха“, на теб ти струва цяло пиршество! Кажи ми къде е справедливостта?
Майка му се усмихнала хитро и казала:
Мълчи, сине, мълчи! Много ни е свестен зетят! Толкова тежко л*йно изрина от нашата къща… че цял живот ще го благославям!