Семейни
Мъжът се оплакал на Бог, че не иска да е мъж, защото мъжете по цял ден само „работят“, а в действителност се мотаят, седят и чакат някой да им свърши нещата. Пожелал да си смени пола с жена си. Бог се съгласил.
На сутринта мъжът (вече жена) скочил, направил закуска за всички, вдигнал голямото дете, облякъл го, изритал багажа, че чак на последната минута го пуснал в училище. После взел малкото — детска градина, раница, шишета, „не забравяй“ — и се върнал в къщи.
Приготвил обяд, пуснал пералнята, намазал с нещо „за всеки случай“ и точно когато си помислил, че най-накрая ще седне за пет минутки, станало време да взима голямото дете. Взел го, нахранил го, прегледал домашните, оправил тетрадка, която „просто се разля“, и след това време за малкото.
Взел малкото, отишъл на плуване, върнал се, проверил урока на голямото, после сервирането… вечеря. Домът се вдигнал на крака — после баня, приказка, приспиване, и чак след това жената (някогашният мъж) се свлякла в леглото като изтърбушен чувал.
И в момента, в който едва дишал, жена му казала:
Минали няколко дни и мъжът се обърнал към Бог: