Мъжете са като…

Мъжете са като… Плочки за пода — ако ги сложиш (да легнат) както трябва още първия път, после можеш да ги настъпваш с години и пак да се преструват, че са „стабилни“.

Мъжете са най-откровените същества — казват всичко в прав текст… чак до момента, в който жена им каже: „Тук няма ли да сменим фамилията?“ И изведнъж се почва едно криещо се оглеждане наоколо, все едно са видели шпионин в огледалото.

Мъжете се делят на 4 вида:
1. Мъж с пари и мозък. Има една жена, но я сменя по три пъти на ден — първо я целува, после я подрежда и накрая я сменя с нова, защото така му излиза по-изгодно.
2. Мъж с пари, но без мозък. Има си любовница, за да не му се губи времето — жената му е „по сметка“, любовницата е „по сърце“. И и двете си ги пази, докато някой не му ги поиска.
3. Мъж без пари, но с мозък. Спи с любовницата на мъжа с пари и без мозък, защото поне там има шанс да получи обещанията — и то без да плаща за лукса.
4. Мъж без пари и без мозък. Хваща се на работа, гледа се в огледалото, въздиша… и накрая се жени — все едно така му „идва с надежда“, без да му струва нищо.

Мъжете се делят на два типа:

И такива, които имат жена… но тя е изнесла живота им на склад.

Мъжете си тръгват от „добри“ жени, защото им се струва, че следващата може да е още по-добра.
От „лоши“ не си тръгват — направо ги е страх да не се окажат попаднали на още по-лоши, че и с по-добър вкус към тях!

Мъжете сме по-малко от жените и не стигаме! Затова Те да са по-милостиви! Хващат го вечерта – на сутринта го връщат, че иначе няма кой да остане на опашката!

Мъжете, които не разбират жените, се делят на две категории — тези, които още не са ги разбрали, и тези, които вече са се отказали.

Мъжка компания пие в ресторант. На съседната маса се настанява невероятно красива жена…
Един от мъжете се обажда високо:

Жената го чува и се обръща:

Той се навил… Минава една седмица.
Жената идва при него — облечена „като за бал“, тоест без дрехи, мечта…
Той я прегръща, целува, гали… и въздъхва:

Мъжка логика:

Мъжка логика:

Мъжка молитва:
Господи, дай ми ум да разчитам жената, търпение да преживявам внезапните й промени в настроението без никаква причина, нерви да слушам пак и пак същите въпроси, пари да понасям глезотии, и доброта да й прощавам.
Ама, моля те Господи, не ми давай решителност… че ще й кажа “Стига толкова” и тогава директно ще си отсече някаква тема със скоростта на светлината.

Мъжка работа е да свършиш истинско дело — да речем да убиеш чудовище.
Женска работа са всички останали дреболии: да изгладиш ризата на лъвеца, да лъснеш меча и бронята, да нахраниш човека преди похода, да му напомниш точното време и място, да го изпратиш нататък и да си организираш чудовището така, че то да не се откаже по никоя причина и да не закъснее с „срещата“.
После — след подвиг: да се почисти бойното поле, да се прибере трофеят, да се отнесе мечът, доспехите и ризата на героя, да се върне конят в конюшнята, да се напише подробен рапорт колко смело, бързо и героично е действал мъжът… и разбира се — да се изпере, изглади и подготви всичко за следващия подвиг, защото чудовищата пак ще се появят.

Мъжка рецепта за мусака:
Вземаш една тийнейджърска енергия и я оставяш до печката точно 1 час — докато се изпари напълно и остане само най-важното: мусаката и спокойствието.

Мъжката интуиция е страшно нещо.
Вчера ми изчезнаха ключовете от колата. Знам, че бяха тук, а жена ми само гледа и мълчи…
Обадих се на приятел: “Гледай, пак ме обраха!”
И тя веднага ми каза:

После се засмях и се чудя — как разбра, че аз съм ги скрил… и то преди да ги намеря?

Мъжката логика:

Момичето (учудено):

Мъжката отговорност:

Мъжката работа е да направи подвиг — примерно да убие дракона и да спаси кралството.
Женската работа е “дреболиите”: да изпере и изглади дрехите на мъжа, да го нахрани, да приготви бронята му и меча (и да ги лъсне да блестят), да нахрани коня, да му провери юздите и да му помогне да се качи горе.
После — организацията на всичко: да разположи магическите примамки, да подреди лъжите така, че драконът да тръгне точно в посоката, в която да не провали подвига, да държи децата далеч от пламъците, да пази да не се изгуби флагът “Кралско внимание”.
След битката — чистенето: да изтърка бойното поле, да изнесе трупа на дракона, да почисти коня, да изхвърли всичко, което дори не трябва да мирише, да оцени щетите, да успокои мъжа, да го похвали за подвига, и накрая — да му свали ризата, да изперe всичко, да изглади дрехите и… да му приготви следващия ден.
Накрая мъжът, задъхан, казва:

А тя:

Мъжки правила! Прочетете ги, научете ги, обичайте ги! Само моля забележете, че са номерирани като „1“ специално!
1. Очите са за гледане, нали? Така че гледаме. Без опити да ни разубедите — това не е обсъждане.
1. Не очаквайте от нас да сме в режим „романтични реплики“, ако Вие не сте в режим „героиня, която сама си пише сценария“.
1. Понякога не мислим за Вас. Приемете го като сезонност — идва и си отива.
1. На тоалетната чиния се стои правилно: вдига се или поне се оставя както е било. Ние не коментираме, когато Вие я оставите „както си искате“, ами просто продължаваме нататък.
1. Да стоиш на два пръста от тоалетната не е същото като да седнеш върху нея. И после не е изненада, че понякога… „няма позив“.
1. Ако носите изрязан сутиен и дълбоко деколте, значи сте подписали договор: „Моля, гледайте ме“. После не „айде да не гледате“ — няма как.
1. Запишете на кухненския календар кога е годишнината ви и кои дни са важни за Вас. Ние помним по тикчета и миризми, не по душевни трепети.
1. Събота е за мързел, телевизия и приятели. Ако някой ден ви се иска да е „семейно-полезен“, честно казано — това не е нашият прилив.
1. Магазините не са спорт. Разходката може, ама „обикаляне“ — не. И не, няма да го наречем „тренировка“, за да ви е по-приятно.
1. Плачът е преговори със скрита цена: „Ще стане, както казвам, иначе…“.
1. Разрешете ни да зяпаме други жени — иначе как ще разберем, че Вие сте топлата, правилната и единствената?
1. Говорете си каквото искате. Даже ако е за това как сте „тъжна“, нищо не пречи — ние само ще не разберем защо.
1. Намекът не работи. Също и „почти казаното“. Казвайте го директно — ако искате от нас нещо, кажете го, не го кодирайте.
1. „Да“ и „Не“ — идеални отговори. На почти всичко. Учудващо е колко рядко се нуждаем от повече.
1. Когато имате проблем, идвайте при нас само ако искате решение. Съчувствието го дават приятелките Ви. Ние можем или да помогнем, или да поправим — но не и да водим терапевтични сесии.
1. Главоболие, което стои месеци — не е „просто от умора“. Това е „лекар“.
1. Онова, което сме казали преди шест месеца, не е архив за обвинения. След седем дни става „несъществуващо“. След това — вече е фолклор.
1. Ако смятате, че сте дебела — най-вероятно сте. И моля, не ни задавайте „вярно ли?“, защото ние ще отговорим, и това няма да ви хареса.
1. Ако думите ни могат да се интерпретират по два начина, единият прави така, че да сте ядосана/тъжна — спокойно: имали сме предвид другия.
1. Можете да ни кажете какво да направим, или да обясните как искате да стане. Никога и двете едновременно! Ако „както трябва“ е толкова ясно — ОК, свършете го сами.
1. Когато е реклама и мислите, че „никой не слуша“ — точно тогава ни изливайте мислите си. Ние сме свикнали със заглавията, не с субтитрите.
1. Колумб не е имал нужда от навигатор, който да повтаря посоки през две минути. И ние нямаме.
1. Компютърът не е измислен от „женски съвет как да се оправи“. Ако Вие не можете — ние пак няма да можем, така че поне не ни товарете.
1. Ние различаваме ограничен брой цветове — като „настройките по подразбиране“. „Праскова“ е плод, „тиква“ е плод, а „мораво“… е някъде между „абстрактно“ и „не знам“.
1. Ако ви сърби — ще се почеса. Закон е.
1. Не търкайте лампата, ако не искате да се появи Джина. Ние не сме виновни за желанията Ви.
1. Когато попитаме „Какво има?“, а Вие кажете „нищо“, ние реагираме, все едно наистина е нищо — защото знаем, че не е нищо, но нервите са ограничен ресурс.
1. Ако зададете въпрос, който гарантира лошо усещане — очаквайте отговор, който го доставя. Изненада няма.
1. Когато тръгваме, каквото сте облекли — стои ви добре. Наистина. (И да, ако не стои, ние пак ще кажем обратното.)
1. Не ни питайте за какво мислим, освен ако не е за с*кс, спорт, компютри, техника или коли.
1. Имате достатъчно дрехи.
1. Имате твърде много обувки.
1. Аз съм във форма. Кръгът също е форма.
1. Най-доброто доказателство за любовта ви към нас е с*ксът.
1. Когато кажем „Тази вечер ще позакъснея“, значи ще позакъснеем. Спокойно — ние сме големи хора. Тъмнината не ни плаши. Не, че нямаме желание да се уверите, че сме добре — просто не е задължително да чакате.
1. „Къде е другият чорап?“ е въпрос без смисъл: ние знаем къде е толкова, колкото и Вие — тоест… никъде конкретно.

Мъжкият живот е една безкрайна поредица от несигурност, неизвестност и напрежение! Някога се страхувахме, че ще ни откажат. А сега… че ще приемат. И тогава трябва да купиш пръстен, да избереш ресторант и да се правиш, че не разбираш колко струва всичко…