Мъжа: Представи си! Имаш перфектна кухня. Всичко, ама всичко—в настроение!
Жената: Представих си, и?
Мъжа: И значи една седмица не можеш да готвиш, защото има “профилактика”, а две седмици преди това се е подготвяла и пак не можеш да готвиш. А през останалото време работи само ако ѝ е кеф. Как ще ти е?
Жената: Че за какво ми е такава кухня?!
Жената: Чакай! Стой! Ти какво намекваш?!?!

Мъже, ако с годините спрете да виждате красотата на жена си, не се шашкайте — просто не сте минали профилактика: другите мъже виждат всичко… на мига, щом тя излезе от стаята.

Мъже, вие обичате женските коси — да ги целувате, да ги милвате, да вдишвате аромата им. Защо тогава психясвате, когато някой ви сложи същите в салатата?

Мъже, запомнете: когато застанете пред олтара и ви попитат „Съгласен ли сте?“, не отговаряйте дълго — вече няма да ви питат пак. Оттук нататък само ще ви съобщават.

Мъже, не ходете у дома с празни ръце — в къщи ви чака Квомикупи! Ако нямате нищо за носене, ще ви гледа и ще вика: „Айде де, бе… поне едно 'ама' донесете!“

Мъже, помнете: на сватбата нейното „Ах, колко си весел!“ звучи като музика…
А после — в брачното утро — се превръща в „Тихо, че съседите ще разберат, че пак си се направил на клоун!“

Мъжеството е, когато жена ти те изненада с друга жена в кухнята и ти се престориш, че нищо не е станало, после я потупаш по рамото и казваш: „Спокойно… сега ти е редът да готвиш.“

Мъжете все намират начин да сравняват жените си с другите. Едни го правят всеки ден, като че ли са в конкурс. Други пък — по-рядко, но като им писне: “Само да знаеш, тази версия на сравнение я гледам веднъж на година… и то по изключение.”

Мъжете искат жените да работят, все едно никога не са виждали детска стая. Да гледат деца, все едно графикът им е празен. И да са вечно „спретнати“, сякаш не работят, не имат деца и дори часовникът им е на пауза.

Мъжете искат от жените само едно… и то, разбира се, да е „за една вечер“.
Само че понякога получават и близнаци — и тогава вече не им се струва толкова „само едно“.

Мъжете минават през 3 етапа.
1) Дразнят баща си.
2) Дразнят сина си.
3) Дразнят котката — щото тя не им говори обратно.

Мъжете обичат да бъдат „глезени“. Жената му слага тигана, вдига чинията, мушва му лъжицата в ръката и го гледа като ученичка на изпит.
Само че колкото по-неготвено става — толкова по-дълго го държи да се „опита“.

Мъжете обичат да си хвалят жените. Жена му слага масата, сипва манджата, сяда и гледа как мъжът яде. Колкото по-зле е сготвено, толкова по-сериозно мъжът кима и казва: „Ммм… точно както обичам!“

Мъжете обичат с дни — „да видим какво ще стане“.
Жените обичат с години — „това е, аз вече се уредих“.

Мъжете пият само в три случая… Когато им е весело от кеф, когато им е зле от яд, и когато им е напълно наред — за да им стане поне малко интересно…

Мъжете през 1785:

Мъжете през 1993:

Мъжете през 2017:

Мъжете през 2022:

Мъжете са като звездите — разбират ги всички, но никой не ги вижда ясно… освен на тъмно.

Мъжете са като кафе: най-хубавото е, когато е горещо, силно и ти държи очите отворени до сутринта.
Мъжете са като търговски агенти: щом започнат да говорят, вече е късно да им вярваш.
Мъжете са като компютри: загадъчни са, трудно ги разчиташ и “паметта им” все изведнъж се оказва в ремонт.
Мъжете са като ксерокси: копират всичко — без да добавят нищо смислено.
Мъжете са като банкови сметки: без пари пет пари не струват.
Мъжете са като сняг: може и да не дойде, може да дойде изведнъж, и винаги е “колкото реши”.
Мъжете са като втора ръка коли: не изглеждат страшно, докато не застанеш до тях — тогава всичко се оказва “малко нестабилно”.
Мъжете са като грим: първата вечер е приказка, после започва разтичане.
Мъжете са като хороскопи: казват ти какво да правиш, но резултатът почти винаги е “не така”.
Мъжете са като времето: обещаваш си планове — и после пак се нагласява според тях.
Мъжете са като мини-поли: разсейваш се за миг и… краката “изведнъж” излизат на сцена.
Мъжете са като държавен служител: “ще стане”, “ще проверят”, “няма проблем”… и накрая — няма нищо.
Мъжете са като места за паркиране: хубавите са взети, свободните са неудобни и прекалено малки, като за твоя късмет.
Мъжете са като косачка за трева: трудно се палят, миришат странно и в половината случаи — не работят.
Мъжете са като сал: плават по течението, докато всички се чудят кой ги бута, а те — само си “плуват”.
Мъжете са като тракторите: налей им “нещо” по-силно и пак ще се движат — независимо от логиката.
Мъжете са като доктори: питаш “какво е?” — получаваш “а… ще видим”.
Мъжете са като лекарства: гадно е да се приемат, но ако не — става още по-зле.
Мъжете са като кучета: ако не ги възпиташ, после ти чистиш след тях цял живот.
Мъжете са като директори: нищо не става от тях, но всичко трябва да е перфектно.
Мъжете са като пощальони: чукат на всички врати с надежда някой да отвори — и да поеме вината.
Мъжете са като инженери: на теория всичко работи, ама на практика първият водопроводчик оправя “чудесата” им.
Мъжете са като адвокати: обвинявай ги в каквото и да е — ще намерят вагон оправдания, че не е тяхна работа.
Мъжете са като видеото: напред — назад — напред — назад — стоп — и пак “не знам как стана”.
Мъжете са като сперматозоиди: от милиони — един ще се окаже “точният”, и пак само ако му мине номера.
Мъжете са като микровълнова: петнадесет секунди и заявява, че “готово е”.
Мъжете са като делфини: всички ги хвалят като умни, но никой не може да го докаже.
Мъжете са като раците: всичко им е хитро — освен главата, която явно е на свободен режим.
Мъжете са като рекламите: трябва да се съмняваш във всяка дума, даже когато звучи най-уверено.
Мъжете са като облигации: обещават доходност, но узряват според нечий друг календар.
Мъжете са като миксера: нужен ти е, но никога не става ясно за какво точно.
Мъжете са като охлюви: бавно, лепкаво и с усещането, че къщата им е навсякъде.
Мъжете са като облаците: изчезват в най-неудобния момент и оставят само “да ти е хубаво”.
Мъжете са като бутилка бира: празна от гърлото нагоре — и пак се намира някой да каже “още малко”.
Мъжете са като конете: ако ги впрегнеш умело — ще те возят години; ако не — пак ти плащаш.
Мъжете са като пуканките: залъгват глада, но само до първата торба.
Мъжете са като новородени: първия момент са смешни, после става работа — ти чистиш, ти оправяш… и се чудиш кога е започнало.

Мъжете са като кафето: най-добрите са горещи, силни и ако прекалиш—ще те държат буден до сутринта.
Мъжете са като търговски агенти: не се отказват, докато не подпишеш нещо, което после не разбираш.
Мъжете са като компютри: сложни за обяснение, бавни, когато най-много ти трябват, и винаги „са запаметили грешка“.
Мъжете са като ксерокси: правят копия, но само на себе си—оригиналното не им е по силите.
Мъжете са като банкови сметки: ако е без пари—няма какво да губиш, но и няма какво да получиш.
Мъжете са като снеговалеж: идват неочаквано, падат много, после се разтопяват—остават ти само следите.
Мъжете са като коли втора ръка: евтини на пръв поглед, но „ще почакаш малко“, докато те оставят насред нищото.
Мъжете са като грим: стои красиво, докато не се размаже от живота.
Мъжете са като хороскопи: казват ти какво да правиш, но накрая пак излиза, че „са имали предвид друго“.
Мъжете са като времето: обещават ясно небе, но винаги намират начин да те напълнят с дъжд.
Мъжете са като мини-поли: създават разсейване, а ти после се чудиш защо си се хванал на акъла им.
Мъжете са като държавни служители: казват „само още малко“, но колкото и да чакаш—нищо не се случва „точно сега“.
Мъжете са като места за паркиране: хубавите ги няма, а свободните са като компромис—влизаш, но страдаш.
Мъжете са като косачка за трева: гъделичкат надеждата ти, но в крайна сметка или не тръгват, или оставят бъркотията на теб.
Мъжете са като сал: плуват по течението, стига да им е удобно, а ако стане напечено—изведнъж разбират, че не били обучени.
Мъжете са като трактори: сипваш им малко „гориво“ и те работят—поне докато някой не реши, че вече е свършило.
Мъжете са като докторите: питаш „какво е“, а получаваш разговор, от който нищо не става ясно.
Мъжете са като лекарство: неприятни са за пиене, но без тях—животът е по-зле.
Мъжете са като кучета: ако не ги възпиташ, ще си вземат решенията сами—и после ще чистиш след тях.
Мъжете са като директори: всичко трябва да работи идеално, а те „нямат време“ да се заемат с нищо.
Мъжете са като пощальони: чукат, разнасят и изчезват, преди да успееш да ги попиташ „защо точно сега“.
Мъжете са като инженери: по принцип всичко е възможно, само че някой друг (обикновено водопроводчикът) ще го оправи.
Мъжете са като адвокати: каквото и да стане—винаги се намира начин вината да е „по нечия чужда вина“.
Мъжете са като видеото: ту напред, ту назад—и в един момент някъде „стоп“ без обяснение.
Мъжете са като сперматозоидите: от десетките милиони—само един се оказва, че „наистина е полезен“.
Мъжете са като микровълновата: включват се за секунди, а затоплят… каквото им падне.
Мъжете са като делфините: всички твърдят, че са умни, но никой не е свидетел на резултата.
Мъжете са като раците: всичко е добре, докато не опре до главата—там вече боли.
Мъжете са като рекламата: казват ти „няма начин“, но ти вече им вярваш само защото ти се иска.
Мъжете са като облигациите: първо те държат в очакване, после казват „търпение“ и заминават да си чакат печалбата.
Мъжете са като миксера: нужен е, но никога не знаеш точно какво ти разбърква—в главата или в живота.
Мъжете са като охлювите: бавни, лигави, упорити… и всеки път ти се струва, че това им е домът.
Мъжете са като облаците: обещават хубав ден, докато не се скрият—и ти останеш със съмненията.
Мъжете са като бутилка бира: празна от гърлото нагоре—и пълна с приказки, които не свършват.
Мъжете са като конете: ако ги „впрегнеш“ умело, може и да те носят… докато не поискат свои условия.
Мъжете са като пуканките: залъгват, забавляват, но свършват бързо—и пак си гладен.
Мъжете са като новородените: първо са сладки, после се оказва, че целият свят трябва да им сменя „пелените“—и това не се изчерпва.

Мъжете са като стоманени греди — и най-добре е да го приемем, че не ги пречупваш. Но пък можеш спокойно и методично да ги „обработваш“: капка по капка, въпрос по въпрос… и накрая сами си признават, че са много гъвкави.