Скъпа, може ли да се поиграем на криеница?

Тогава се скрий… ама така, че аз да не те откривам никога—за да не ми казваш: „Къде беше?“

Така… отказах цигарите, отказах чашката, отказах и сладкото… време е да помисля и за теб — от днес нататък ти ми вдигаш кръвното без предупреждение!

Ти мислиш повече за обувките, отколкото за нас!

Тъй... отказах пушенето, отказах пиенето… време е да направя нещо и за твоята кожа — ще започна да я лакирам… като го видя втората ракия!

Кажи, скъпа, нали усмивката ми е като пролетен цвят?

А гласът ми звучи като песен от радиото в кухнята!

И като те прегърна, стаята става направо като в хотел, нали?

Помниш ли как те обгрижвах, когато ти беше зле? Донесох ти чай и лекарства.

Какво ще правиш, ако замина за два дни в командировка?

Каквото и ти ще правиш.

Аз никога не съм имал тайна любовна връзка… ти можеш ли да кажеш същото?

Разбира се, че мога—само дето твоето „никога“ звучи малко по-забравено от моето „не съм казвала“.

Изглеждаш ми подозрително… или тайно ми изневеряваш, или тайно се готвиш да го правиш.

Защото, ако е „и“, вече няма да ти вярвам — а ще ти направя две подготовки: за едното изречение и за другото… за кога ще ми признаеш.

Искам да се държиш с мен като с котката ни! Да ми сипеш храна, да ме погалиш по главата… и после да ме гониш, щом започна да “нося” мишки!

Как ми омръзна да те гледам, ледена кукло!

А пък на мен ми е спокойно.

Как така?

Моят любовник е в екстаз!

И какво прави?

Плее теории… казва, че съм “кристално студена”.

Е, невероятно… той ли ти прави лед по сценарий?

Не. Той само го проверява дали е “истински”… щото ти все го топиш с думите си.

Какво е това? Намерих в джоба ти талон от медицинска лаборатория за „повторен преглед“… че са ти излезли резултати и трябвало да се явиш пак!

Не се ядосвай… това е от времето, когато бях много притеснена и те проверявах дали „всичко е наред“ с теб.

Млъквай, жено, ти си последната нота в песента ми!

Моля те за малко тишина! Опитвам се да разбера дали колата пали… или само аз си говоря на глас.

Скъпа, вземи си салата. Защо не искаш?

Хайде, слушай ме! Сърцето си е твоето, задникът го пусни да мълчи — голям е вече, сам да се учи!

Скъпа, да не ходим това лято на курорт.

Защото в момента у дома имаме отлив на пари и прилив на кредитни известия.

Скъпа, имам две подозрения: или ще закъснееш за вечеря… или вече си закъсняла.

Защо пък само две? Не може ли и трето — че си го измисляш, за да ми се сърдяш?

Скъпа, кой ден е днес?

А аз мислех, че утре е понеделник… Че ти с теб един ден минава като два пъти по-бързо.

Скъпа, можеш ли да играеш на криеница?

Тогава се скрий… ама така, че никога да не те открия — че като ме питаш “Къде беше?”, да нямам какво да кажа!

Така… отказах цигарите, отказах ракията… време е най-сетне и за теб да помисля — да видя какво още мога да ти забраня!