Мъж и жена тръгнали с колата към вилата. На пътя спряла една колона — на стоп стояло едно войниче. Жената, естествено, било задната седалка и казала на мъжа си да го вземе.
Взели го, войничето се настанило до жената. Лятото — колата — прозорците отворени, въздухът топъл. По едно време мъжът надничал през рамото и попитал войничето:

Войничето се усмихнало и отвърнало:

Мъж и жена ще излизат, жената се гласи и пита:

Мъж и жена — годишнина от сватбата им.
Мъжът казва:

Жената се усмихва:

Мъж и жена, прегърнати в леглото, разнежени си говорят…

Мъж и жена, съпрузи, тръгват на командировки за 3 дена — тя в Пловдив, той в Бургас. Преди да заминат си обещават: никакви изневери, никакви номера.
Като се връщат, жената пита мъжа:

Мъжът се замисля и казва:

Жената, без да му мигне:

Мъжът:

Жената:

Мъж и жена. Жената казва:

Мъж: — Ти звъня ли на майка си?
Жена: — Аз питам теб.
Мъж: — Аз питам теб.
Жена: — Да си играем ли на “невиновния”?
Мъж: — Да си играем ли на “невиновния”?
Жена: — Аз отивам до магазина.
Мъж: — Не съм звънял, не съм звънял.

Мъж и жена. Лягат си. Като свършва мъжът, жената мръщи нос и казва:

Мъжът се депресирал и отишъл при един циганин да го посъветва.

Циганинът му намигнал:

Мъжът се прибрал, пак лягат. Започва да го “вкарва” бавно, както му казал оня, даже и се преструвал на умник.
Жената обаче се вкиснала и му изстреля:

Мъж излиза на терасата по къси гащи. Жена му:

Мъж изпаднал в шок, понеже докато си готвил вечеря, сварил любовника на жена си с непозната жена… в собствената му кухня!
Още преди да успее да каже „Какво става?!“, онзи му махнал с ръка и спокойно казал:

Мъж изправя пред магическо огледало и пита:

Огледалото (с въздишка):

Мъж изпраща жена си на гарата. Той стои на перона, а тя наднича от прозореца на влака, и през цялото време я наставлява:

В един момент един от хората, които го изпращат, го заговаря:

Мъж изпраща жена си на почивка:

Мъж имал рожден ден. Вечерта жена му се прибрала и му подала една кутия.

Мъжът го погледнал:

Мъж казва на жена си рано сутринта:

И изчезнал.
Жената се стреснала и цял ден само тичала из дома — измила всичко, изпрала всичко, подредила всичко, лъснала прозорци и мебели, сготвила мусака, направила салати и мезета, сложила във фризера и за всеки случай една-две тавички, после чак седнала да чака… да няма забележки.
Прибира се мъжът вечерта. Поглежда, оглежда се — всичко идеално. Не казал нищо, само се отпуснал на масата. Жената припка около него, облякла най-късата рокличка, сервира мезенца, наляла ракия, усмивка до уши — да му е добре.
Мъжът хапва, пие и пак мълчи. Жената започнала да се изнервя от любопитство и накрая не издържала:

Жената се вторачила в него:

Мъжът вдигнал чашата и сухо:

Мъж казва на жена си рано сутринта:

И изчезнал.
Жената в паника цял ден чисти, готви и се самоизтезава — направила три вида салати, мариновани неща, печено, лютеница без да е лютеница, лъснала тиганите, подредила подправките по острота, изчистила комина и чак извадила от шкафа резервни буркани „за всеки случай“. Накрая, за да няма грам съмнение, направила и „не-лют“ сос: такъв, че даже чушките да го гледат с уважение.
Прибира се мъжът вечерта. Оглежда се, гледа, мълчи, не коментира. Седнали на масата — жената сервира, припка, наливa, усмихва се до уши, къса рокличка, никакви излишни движения… Все едно бурканите сами си казват „благодаря“.
Мъжът хапва, пие, мълчи. После след малко жената вече започва да се чуди:

Жената примигва:

Мъжът се усмихва:

Жената вдига вежди:

Мъж казва на жена си:

Мъж казва на жена си:

Жената:

Мъж казва на жена си:

Жената го поглежда и казва:

Мъж казва на жена си:

Жената:

Мъж казва на жена си: