Семейни
Мъж командировка. Връща се внезапно по-рано, а вкъщи—както си му е редът: жена му на калъп с любовника, късно вечер, щура работа. Мъжът се прибира тихо, звъни — чува се звън, стъпки, врата.
Отваря се… и на балкона изпопада нашият герой—чисто гол, като го е сътворила майка му. Жената бързо мушва дрехите под леглото, наметва нощницата, прозява се и отваря вратата със сънени очи.
Цун… муц… гуни! — събира се мъжът в коридора. — К’во става бе, брато? Аз съм човекът, дето чисти! Веднага се оправям!
Мъжът почва да го успокоява на „ти“, да го вкарва в играта:
И точно тогава става ясна мъжката солидарност:
вътре стопанинът го нахлузва—панталон, риза, обувки—всичко подредено, само да не разбере жена му.
Човекът палва цигара, застава на балкона да си „довърши работата“, и изведнъж… **хвърля цигарата**, **прехвърча като газова капачка**, тръгва към спалнята… и—**бой, бой, бой!**
От спалнята се чува глас: