Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Семейни
Костенурка подава жалба в горската полиция, че е била ограбена от двама таралежа. На въпроса на стражарите да опише извършителите тя въздъхнала:
Ох… не знам, не знам. Всичко стана толкова бързо… те само се боднаха и вече си бяха взели всичко!
Семейни
Котарак обикаля около купичката с риба и с укорен тон вика:
Колко котешки члена има по света, десетки обществени организации за чисти миски, цяла редица управители на квартала, милиони лапи се борят — за да оцелеем като вид… А ти ми се правиш на умряла и ми викаш: „Айде бе, днес не ми се яде…“
Семейни
Котаракът Кънчо бил изпечен и много “професионален” коцкар. Всички котенца около него само се търкали, мъркали и били готови на всичко за него — една идея, една намигване и край. Другите котараци само го гледали отстрани, облизвали се и си правели номера.
Та един ден котараците се събрали на тайна “сбирка” и решили да го оправят. Поканили го на купон — налели му здраво, замаяли го, и щом му минало съзнанието… “оправили” го, както си знаят.
На другия ден Кънчо изчезнал. Първа седмица — нищо. Втора — пак. Трета — пак същата работа. Един месец, два — котенцата се чудят, котараците се радват, че всичко е приключило.
И тъкмо настанало блаженство: котараците си взели гаджета — по две, че и по три. Започнали да се надпреварват кой кого ще “събира”, кой кого ще върти. Светът станал песен — без Кънчо.
Обаче на шестия месец — все едно от дупка — Кънчо се появил пак, усмихнат, свеж и готов… и котенцата, все заспали по тях, като дръпнати от кабел, веднага го зарязали и се върнали при него. Котаракътова партия направо получила удар по чест и диплома — шах и мат.
Събрали се котараците при Кънчо и го загледали криво:
Скопен си… не ти става, нищо не можеш да свършиш… Тогава защо изобщо излезе?
Кънчо ги погледнал спокойно и казал:
Как защо? Излязох да отказвам…
Семейни
Котаракът гонил мишката. Гонил я, гонил я, гонил я… и най-накрая точно преди да я мушне в дупката, я сграбчил и изсъскал:
Сега ще те ям, мишко такава!
Мишката се примолила:
Моля те не ме яж! Пусни ме, а аз ще ти направя едно “мацване”, ще си доволен!
Котаракът се замислил и си рекъл:
Същинска работа… да ми прави мишка “мацване”!
Пуснал я. Мишката веднага се метнала в дупката, скрила се и си казала:
Ей, един мишкарски трик… ама навреме да го знаеш!
Котаракът стоял отвън и се ядосвал. По едно време започнал да лае:
Хав-хав, хав-хав!
Мишката си помислила, че котаракът си е заминал, и подала главичка. Тогава котаракът я хванал и казал:
Ей, един език да не знаеш… и край — всеки номер ти минава тънко, но накрая все “чуждо” ще ти е виновно!
Семейни
Котка вижда комар да търкаля топче рибено кюфте и възмутено пита:
Защо търкаляш това кюфте бе!?
Заривам го и го ям.
Но рибата е по-вкусна, яж риба!
Не, не… кюфтето си е най-вкусно.
Семейни
Кофти късмет:
Да влезеш в таксито с любовницата си… и шофьорът да ти каже: „Спокойно, той вече плати. Днес сте трета смяна.“
Семейни
Крадец нахлува през балкона, вързва мъжа и го държи с нож.
Къде са парите и документите?
Братко, ще ти кажа всичко… вземи каквото искаш, само не ме оставяй така. Развържи ме!
Крадецът се смайва:
А бе, ти толкова много ли обичаш жена си?
Мъжът кимва спокойно:
Как да не. Това не е жена ми… това е лелята. Жената идва след малко.
Семейни
Край язовира се разположило на пикник семейството на новобогаташ.
На другия бряг рибар клечи с въдица.
По едно време новобогаташът се развиква:
Помощ! Помощ! Жена ми се дави! Не мога да плувам! Сто лева на този, който я изкара!
Рибарят оставя въдицата, хвърля се във водата. Измъква жената, подсушава я, духа й въздух, прави й каквото трябва — и я връща към живота.
Новобогаташът се приближава, притеснен:
Ама… какво стана със стоте лева?
Братле, аз толкова се уплаших, че се припознах! — казва той.
Това не е жена ми… — преглъща новобогаташът. — Това е тъща ми.
Рибарят се усмихва:
Абе, вие май имате златна тъща! Като се дави — всички викате “спасявай”!
Добре де… — подвиква новобогаташът. — Тогава колко ми е?
Колко да ти е? — отвръща рибарят. — Извачих я… без пари. А ти ми дължиш само едно: следващия път да хвърлиш повече хляб — да се лови по-бързо!
Семейни
Край! Повече така не мога… напускам я… тя се гаври с мен… днес от сутринта ме кара да кажа, че съм „в последния си сезон“… и като добавя: „ама ти, разбира се, си в главната роля!“
Семейни
Крайните резултати от лотарията Windows XP:
1. Спечели Microsoft
2. А в играта участваха милиони потребители?
Да… и всички получиха едно и също: “Поздравления! Сървърът е недостъпен. Опитайте пак.”
Семейни
Крал Артур бил пленен и враговете му казали:
Има само един начин да избегнеш смъртта. Трябва да отговориш на един въпрос, много труден. Имаш година да мислиш. Пускаме те сега — и ако не измислиш отговора, се връщаш да те посекат.
Въпросът бил: **Какво най-много искат жените?**
Артур се върнал в кралството, обиколил всички жени — млади, стари, красиви, разсеяни, набожни, ядосани… Нито една не му дала отговор, който да не звучи като “зависи”.
Когато вече му се щяло да се предаде, един старец го изгледал с широкообемен смисъл:
Отиди в старата гора. Потърси вещицата. Знае отговора… но цената ще те разтърси.
Артур отишъл при вещицата. Тя му казала:
Да, зная. Но ако искаш да го чуеш, трябва да се ожениш за мен.
Крал Артур погледнал — гърбава, мръсна, дрипава и с един зъб, дето се показвал като знаменце — и рекъл:
Не. По-добре да умра.
Тогава всички рицари от Кръглата маса го хванали за ръкава:
Съгласи се! Иначе царството ще рухне. По-добре една вещица, отколкото цял народ да стане на яхния!
Артур капитулирал, съгласил се, и вещицата му прошепнала отговора:
Жените най-много от всичко искат… **да е по техния начин** — и да не го наричат “по техния начин”.
Артур спасил живота си… но платил цената.
На сватбата до блестящия рицар се мъдри вещицата — воняща, оригваща се, размахваща ръце над изисканите блюда все едно са за ушите на дракони. Артур бил истински рицар — нито веднъж не показа, че му е неприятно.
Настъпила брачната нощ. Артур влиза в спалнята… а там — в леглото — прекрасна млада девойка. Вещицата — никъде.
Какво става? — попитал той.
А девойката се усмихнала:
Нали се ожени за мен и ме търпя на сватбата… Подарък ти е: половин ден съм вещица, половин ден — девойка. Само избери — кога да съм вещица: през деня или през нощта?
Артур се замислил. Вариант едно: през деня девойка — през нощта вещица. Вариант две: обратното. И в двата случая някой ден ще трябва да се прави на “рицар”.
И тъй като бил заклет герой, но и човек с опит, казал:
Ти избери.
Девойката се засмяла:
Щом уважаваш волята ми… през цялото време ще бъда девойка.
И наистина — заживели щастливо до дълбоки старини.
**Поука:** Няма значение дали жената е млада или стара, умна или глупава, красива или грозна — в душата си тя винаги е вещица…
само че **умее да си избере кога да е “вещица”**.
Семейни
Крал Артур тръгнал на война. Но как да остави сама жена си Гуинет?
Сложил й един „противо-скучая” калпак — вързал го на главата, заключил го и за всеки случай поверил ключа на най-доверения си рицар: сър Ланселот, та да пази половинката му… и най-вече ключа.
Но едва изминала една миля, и Артур чул зад гърба си конски тропот и отчаяния глас на Ланселот:
Господа-а-а-арю, господа-а-а-арю… Дали имате и друг ключ? Този вече го заключих… а калпакът започна да се смее сам!
Семейни
Красива дама влезе в заведение, приближи се до бара и направи знак на бармана. Той се отзова веднага, наведе се, а тя тихо му прошепна — с жестове му каза да приближи още.
Като го гледа в очите и нежно минава с ръка през косата му, барманът пребледня леко, но стои смирено. Тя пак шепнешком, с галещ тон попита:
Кажи, готин… ти ли контролираш това място?
Барманът, видимо объркан, отговаря:
Не, но ако мога да помогна…
Тогава дамата заравя пръсти в брадата му, гали му бузата, минава с длан по устните му и с усмивка казва:
Предай на човека, който управлява… че в тоалетната няма сапун.
Семейни
Красотата изисква жертви! Щом всички ми повтарят, че жена ми е невероятно красива, значи не остава нищо друго — аз съм човекът, който трябва да се жертва.
Семейни
Кратко есе за семейния живот:
Аз работя. Жената работи. Децата учат. Вечер… аз мия чиниите, жената чете бележките на децата, а децата учат как да не стъпват боси в локвичката под масата.
Семейни
Кратък речник:
ВИК НА АГОНИЯ – вик, който издава съседът, когато му кажеш, че отново си му пребоядисал вратата.
ВДОВЕЦ – мъж, който плаче два дни, после започва да си мисли какво ще остане за него.
МЕТИС – дете, което се ражда с вродено чувство за „айде стига бе, всички сме хора“.
МУЛАТ – дете, на което казват „няма значение откъде си“, и после все пак го питат.
МУЛАТКА – женската, която винаги е облечена така, че да изглежда все едно вече е спечелила спор.
КОНЗОЛА – жена на консул: говори тихо, но подписва заповеди като с чук.
НАСЛЕДСТВЕНОСТ – обяснение от типа „ако дядо ти не е имал късмет, значи и ти няма да имаш“.
ПОЛИГОН – мъж, който има много жени, но все пак изведнъж „няма какво да носи“.
ПРЕБРОЯВАНЕ – операция, при която те броят, а накрая пак ти казват, че не си там.
ПСЕВДОНИМ – състояние, в което поетът е убеден, че истината ще му даде спокойствие, но му взима и името.
ТВЪРДА ПШЕНИЦА – пшеница, от която хлябът става толкова твърд, че да се използва за уроци по търпение.
ЧЕТИРИНОГО – което има четири крака, например столът, когато някой реши да танцува върху него.
АРОМАТИЗИРАНО ПИТИЕ – питие, в което ромът е сложен „само за аромат“, та да си го усетиш до сутринта.
Семейни
Краят на работния ден в голяма търговска банка. Чистачката плахо почука на вратата на директора:
Господин директор, може ли само един въпрос… Ако е възможно, да ми оставите ключа от трезора?
Ти луда ли си, Лельо? Как така да ти оставя ключа от трезора?! Няма начин!
Ама какво толкова… Добре де, щом не може. Само да знаете, че вече ми писна да изключвам алармите с две монети, за да измия пода отпред…
Семейни
Кредитен милионер се обяснява в любов:
Нямам думи!
Тя:
Тогава говори с лихви!
Семейни
Крехките създания са мъжете. На 20 метра от дома вече са напълно беззащитни… и започват да търсят спешно инструкции как се стига обратно.
Семейни
Крикор и Гарабед се заяждат един с друг:
Крикор, кога ти е рожденият ден?
Защо?
Да ти подаря едни очила, че цял ден те гледам как ти си разменяш реплики с жена си, все едно сте в театър — и двамата с важни лица.
Гарабед, а на теб кога ти е рожденият ден?
Защо?
Да ти подаря едно огледало — да видиш, че като гледам жена ти, аз поне не се правя на мъж… а на зрител.