Колко трябва да има идеалната тъща?
Два — единият да е за да отваря бирата на зетя, а другият да боли точно толкова, колкото да не му се ходи на гости без повод.

Колкото и късно да се ожениш, все някак си намира време да те удари мисълта: „Абе, що не изчаках поне още малко?!“

Колкото и многодетна да е една майка, винаги най-малкото ѝ дете остава най-голямото „мъжле“ в къщата.

Колкото по-лека е една жена, толкова по-тежки са сметките за нея — защото никой не я носи, а всички ѝ купуват.

Колкото по-малко време имам за работа, толкова по-бързо приключвам с нея… като я отлагам за точно след малко.

Колкото по-малко обичате мъжa си, толкова по-отвратителна става лютеницата — всеки път има вкус, все едно е от буркан „от вчера“. Ръкавиците вечно са мръсни, престилката мирише на работа, и като се погледнат децата… май и те са от някой друг „файвдесет“ семейно положение!

Колкото по-малко обичаш жена си, толкова по-суха става манджата, по-бързо свършват чорапите ти и обувките ти винаги миришат на “нещо”. А децата… колкото и да се напъваш да приличат на теб, все някак си излизат с много по-добър вкус.

Командирован в малък провинциален град се настаних в едно хотелче. Пълен край — скука, тишина, в стаята има само една библия и една лампа… телевизор няма, Wi‑Fi няма, живот няма.
Какво да правя — взимам библията и почвам да я чета. По едно време взе ми телефона и се обадих на телефонистката в хотела. Дето се вика — да си кажем здрасти, да се посмеем, че да не умра от скука.
След около час тя се качи при мен. Не знам какво точно се случва в коридорите на провинцията, ама накрая лежим в леглото, тя въздъхва и ми вика:

Аз я гледам и казвам:

Компания наркомани реши да се „оправя“ и да отказва дрогата. Събраха се да си направят купон — ама без нищо забранено.
Един от тях, естествено, не издържа и реши да си направи „последен подарък“ — точно преди гостите да дойдат.
В паниката да не се издаде, изписа на листче:
„Кой е?“
После се надруса яко, настана шум, почна се звънене на вратата…
Той отива и театрално пита:

Отвън отвръщат:

Компютърен маниак разказва на приятел:

Веднага скок към компютъра: викам си „Стига съм бил наивен, ще проверя!“ Опитвам да вляза в профила си… а то — паролата ми сменена, бе!
И най-лошото: на екрана пише: „Добре дошъл в новата версия.“

Комшийката се провиква през оградата:

Комшията се скарал с жена си и спрял тока на цялата улица.
И аз викам: „Извинявай, ама какво общо имам аз с вашия скандал, бе?“
Той: „Ами нали нямаш интернет — да не чуеш после какво съм казал!“

Комшията:

Контрольор в автобуса пита седнал мъж за билет.

Копая яма в градината и изведнъж изкарвам цял сандък със злато. Веднага ми минава мисълта: „Бързо до вкъщи да се похваля!“ Само че после се сетих защо копая яма — да си заровя… и да не се вижда колко много съм го „намъкнал“!

Кораб е застигнат от страшна буря. При капитана се втурва един от пътниците и, цял пребледнял, пита с треперещ глас:

Капитанът въздъхва:

Кораб потъва. Една жена скача във водата да се спаси. Започва да плува с всички сили право напред, а отзад една акула я „съпровожда“ настойчиво. Само че по едно време мокрите ѝ дрехи почнали да тежат ужасно и тя започнала да се освобождава — една по една, докато накрая останала чисто гола.
В този момент видяла близко островче и рязко завила надясно. Акулата обаче продължила право — като по учебник.
След няколко минути същата жена срещнала друга акула и ѝ казала:

Корабокрушение. Необитаем остров. Единствените спасили се са един матрос и съпружеска двойка — млада жена и застаряващият ѝ съпруг. На острова има само един скалист хълм и пясък.
Матросът се качил на върха да огледа и видял долу двамата съпрузи да си говорят надълго-нашироко. Провикнал се:

Съпругът, изнервен, му отвърнал:

Матросът след малко слязъл при тях и рекъл:

Съпругът се качил на хълма, погледнал надолу и въздъхнал:

Корсика. Баща инструктира сина си преди първата брачна нощ.

На сутринта синът отива при баща си.

Космонафтите от “Мир” се обаждат на Земята:

След седмица пристига товарен кораб. Разтоварват: има храна, има пиене, има вода… всичко. Само че “мадама” — йок.
По едно време момчетата ровят из кашоните и намират една кутия с надпис: “Течна жена. Специална пратка”. Отварят инструкцията и вътре пише само едно:
“Прочитате внимателно инструкциите, намазвате обилно… и изчаквате роботът да завърши монтажа до пълно удовлетворение.”