Интернет маниак се опитва да се откаже от гледането на видеа без край. Сяда пред компютъра и започва да си повтаря:

По едно време не издържа, пуска плейъра и пак продължава:

Ирония:

Искам да ви кажа нещо важно: за всичко, което имам, аз съм виновен — все пак аз съм го “заслужил”. А за всичко, което нямам… виновна е само жена ми — тя явно е скрила и причините, и касовата бележка!

Искам да имам жена, която е фен на организацията ООН. Като види покупки в Мол-а, да казва:

Искам да си запазя Орлов мост за сватбата. Трябва ли да го резервирам през общината или там си има човек, който отговаря „Добър ден, това е мостът, елате в събота“?

Искам един ден да срещна мъж, който не си изкарва нервите на жена си! Само да го видя—спокоен, усмихнат и да си мълчи, вместо да “обяснява” как всичко е женска вина. Това ми е напълно достатъчно!

Искам един мъж да ме вземе на ръце, да ме стовари на леглото, да ме изгледа в очите и да каже:

Искате да се почувствате като султан в харем?
Заповядайте при нас — предлагаме промоция на надуваеми принцеси: духвате ги сами и гледате как всички ви се кланят… докато не ги пуснете!

Искате евтина “All inclusive” почивка? Отивате през отпуска при родителите си…
Няма нужда да плащате за нищо — нали всичко вече е “включено”: ядене, спомени и половин час лекция как едва ли не вие сте им причината за всяко неразположение.

Искате ли да видите тайнствената усмивка на Мона Лиза, без да ходите чак до Париж? Обадете се на вашата приятелка и попитайте къде е скрила ключа от сейфа! Само така ще разгадаете мистерията — и ще се уверите, че усмивката е заради вас.

Искате ли жена ви да ви изслушва с внимание какво казвате?
Пробвайте да говорите… на сън!

Исках да отида до кухнята да си взема нещо за хапване, ама жена ми каза: „Не може просто така — дай ми декларация за отсъствието ти!“

Исках да пусна статус във Фейса:

Само че жена ми видя уведомлението, взе чехлите и обяви: „Днес маршът е до магазина!“

Искаш да разбереш бъдещето на жената — погледни нейна тъща.
Искаш да разбереш своето бъдеще — погледни твоя тъст… и бягай, докато още има къде!

Искаш да си щастлив? Лесно! Бъди! Само гледай жена ти да не разбере колко лесно е—че после ще почне да иска „и за мен“!

Искаш тялото ти да е до… нечие друго тяло?!
Искаш да усещаш дъха му, нали?! Да се „потиш“ с чужди миризми… докато ти се завие свят?!
Искаш да се движиш, да подскачаш, да се блъскаш…?!
Напред-назад. Навътре-навън… Първо съвсем бавно—да те „настанят“.
После лудешки бързо—да те „разместят“.
Искаш да смениш позата?!
Сега си отпред… после отстрани… после вече не си „позиция“, а „заявка“ за стоеж.
Искаш да не знаеш къде си?!
Тогава какъв е проблемът?
Качи се в градския транспорт в пиковите часове — удовлетворението е гарантирано!

Истерия – 16 години: риташ вратата, чупиш слушалките, крещиш…
Истерия – 27 години: вратата скъпа, алармата включена, слушалките още на изплащане… само крещиш.
Истерия – 30 години: децата спят… не е от нерви — тихо си седиш… и дишаш.

Истинска любов!
Жената:

Мъжът:

Истинската жена е длъжна да засади дърво, да ремонтира покрива и да отгледа син… а после да се усмихва, че всичко това е „лесно“, защото другите „просто не пробвали с правилните инструменти“.

Истинските жени не се омъжват за истински мъже. Защото истинските жени никога не казват „да“ от първия път, а истинските мъже никога не питат втория път—те вече са си тръгнали, щом разберат, че пак е „режим проба“.