Имам възможност да имам куче, но нямам настроение. Имам настроение да си взема мотор, но кучето цъфка: „Мотор няма, ти обеща да ме заведеш на море…“

Имам един приятел, който търси работа три пъти. И трите пъти — все на “мечтаната” позиция и с кеф. Друг пък я смени само веднъж, но пак на късмет — на по-добра заплата. Третият си остана в същата фирма и пак си беше доволен. Е, не мога да ги разбера хората!

Имам напълно законно чувство за превъзходство над жена ми — поне по отношение на вкуса. Доказателството? Аз си взех хубава, умна и добра жена… точно като нея. А тя се ожени за мен — идиотът. Така че всичко си е абсолютно логично: ясно е кой направи правилния избор.

Имам приятел металист. Голям тип — 200 см. висок, брадат, с дълги коси, цял в кожа и вериги. Иначе е много приятен и адски общителен човек. Скоро се видяхме и той веднага ми се похвали, че се е оженил и дори вече имал бебе.

Чух се първо едно мъничко „ъъ“, па после изведнъж:

Имам проблеми със съня и ходих на психолог. Посъветва ме да “пускам нещата да си стоят така, както са—без да ги мисля.” Добре, ама аз си оставям притесненията навън… и те така си стоят на входа. Жена ми казва: „Като ще ги оставяш навън, поне не ги включвай в режима на спане“ — защото не може всеки ден да ме пита кой е вързал тревожността за пощенската кутия.

Имам си доста приятели, ама ще ви кажа за двама.
Първия го познавам от малък — истински барометър за беда. Само да му кажат „айде едно“, и край! Не работи, все закъснява, нервен е като съскаща печка и жената му постоянно ходи с вид „нищо не е наред“. Ние се засичаме два-три пъти годишно… и след тези срещи жена ми става направо светла душа — усмихва се, гушка ме, казва: „Ти поне си нормален човек… явно Господ си те е запазил за мен!“
Втория приятел — обратното. Появява се усмихнат, поздравява всички, къщата му — като по каталог: чисто, подредено, уредено. Помага на жена си, готви, поправя, дори котката му знае разписанието. След като си поговорим малко с него, аз… ставам мълчалив. Не че нещо не ми харесва — просто взимам телефона и се настройвам на „режим наблюдател“: интернет, клипчета, коментари…
Та сега кажете: с кой е по-изгодно да се срещам?

Имам съвет към жените:

Имам три деца. Двете са мои — пораснаха си кротко и възпитано. Третото е при свекървата — там растежът е на обратно: колкото повече яде, толкова по-малко порасва!

Имаш ли снимки от сватбата?

Имението на сър Уилямс.
Звъни телефонът. От кабинета си се обажда възрастен, изсъхнал иконом с измъчено лице и вдига слушалката:

Чуват се три изстрела.

Инкасаторът звъни на вратата. Отваря му съвсем малко момиченце. Инкасаторът:

Момиченцето се провиква към кухнята:

Инспектор от КАТ спира шофьор.

Шофьорът духа… никакъв резултат.

Духва той — апаратът веднага изписва „ПРОБЛЕМ“.
Шофьорът се обажда:

Инструктор и курсистка тренират извън града – каране на спокойни, но трудни маневри. Инструкторът им посочва маршрута и след известно време спират на една зелена поляна край горичка.
Курсистката слиза, леко притеснена, гледа наоколо… а инструкторът вади от багажника огромно одеяло и го разстила върху тревата като за пикник.
Точно тогава курсистката, през сълзи, обяснява притеснено:

Инструкторът я поглежда строго, надига глас и отсича:

Инструктор по билярд обяснява на начинаещ:

Инструкторът по кормуване пита своя ученичка:

Жената се замисля и казва:

Интервю със собственик на преуспяващ луксозен публичен дом с обслужващ персонал от 50 професионалистки — все различни, все усмихнати. Журналистката пита:

Интервю със стар морски вълк:

Интервю:

Интересното е, че нито една жена не казва на мъжа си:

А само ще го погледне и ще пита:

Интересното е, че нито една жена не казва на мъжа си:

А мъжете обаче често отвръщат с въздишка: